Втори урок

Денят бе идеален за летене!Вън подухваше лек ветрец,теренът бе сух.Днес щеше да се проведе вторият урок по куйдич и щях да разесня някои подробности около играта на учениците.Качих се набързо до спалнята ми и отворих тайния си килер.Оттам извадих един средно-голям сандък,където бях сложила топките за куйдич.Затворих очи и след миг бях на двора,където вече ме очакваха няколко ученици.Едно момче,първокурсник от дом Рейвънклоу ,което бе седнало на една от трибуните попита:
-Дали днес отново ще летим?
-Боя се,че не г-н Стоунбърг!-че се глас до него,и след миг там се появих аз.
Момчето подскочи ,а аз хванах мантията невидимка в ръка.
-Днес ще ви обесня накратко правилата на играта Куйдич.В миналия час ви учих да летите,а сега да ви запозная и със самата игра.Както знаете,всеки куйдичен отбор съдържа по седем играчи.Те са следните:трима гончии,един пазач,двама бияча и един търсач.
Ученеиците седнаха по трибуните ,а аз станах и отворих сандъка.Щом избутах големия капак посочих една червена топка,голяма колкото мъгълска топка за футбол:
-Тази топка се нарича куофъл .По време на играта гончиите от всеки отбор се стремят да я хванат и да я вкарат в един от головите стълбове на противниковия отбор,без пазача му да може да я отбие.Успеят ли да я вкарат,печелят по 10 точки за отбора си.Пазачите се стремят куофълите да не попадат в обръчите на отбора си.
След това отново я положих на мястото й и насочих вниманието към черната топката до нея,която непрестанно се мяташе наляво-надясно.С много усилия успях да я хвана и докато тя се мяташе в ръцете ми,задъхано говорех:
-Това...тук...се нарича блъджър.В игра се използват по два броя.Биячите,които са два се стремят да запшратят блъджърите по играчите от другия отбор за да ги свалят от метлите им.Това са най-вече търсачите.
С още повече усилия се опитах да вкарам блъджъра на мястото му,а да не говорим как успях да го завържа!
Задъхана,бръкнах в едно малко кожено джобче,което бе сложено точно до блъджъра.Оттам извадих една малка златна топка,голяма колкото орех,с крилца от двата си края.Щом я хванах,тя извади крилцата си.
-А,тази тук се нарича златен снич.Това е най-важната топка в играта.Работата на търсача е да я хване....успее ли,отбора мупечели 150 точки и играта завършва.Не мислете,че е много лесно.Тази топка е изключително бърза и трудна за виждане.Имало е случай,когато един мач по куйдич е продължил няколко месеца!
Е,това е!

А сега...рп,че сте били в час и съчинение (на ЛС) какво сте разбрали от урока ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!

Следващият час бе Летене. Също интересен предмет, стига да имаше практика. Айшевария така или иначе бе на двора, заради свободният час, който имаше преди това и се разхождаше безцелно. Когато забеляза, че времето напредва се запъти към куидичното игрище. Вятърът развяваше свободните й коси и пронизваше тялото й, а малкото слънчеви лъчи, които си проправяха път зад облаците, огряваха бледото й лице. Скоро стигна и седна на трибуните, чакайки учителката и останалите деца да се появят. След малко няколко ученици се появиха и чернокоската се учуди колко са малко. С биенето на звънеца, който отекна в далечината, пристигна и професорката - стройна и симпатична жена - която държеше страхотен модел метла. Обясни им какъв ще е днешният урок и първокурсничката сключи недоволно вежди, когато разбра че няма да летят. Тъъъпооо. Но все пак не бе чувала кой знае колко неща за куидича, щеше да е добре да се запознае по-обстойно със спорта ако искаше да се занимава с него. Проф. Блек им показа голяма черна топка, която както знаеше и Айша бе куофъла. След това извади от големият сандък друга, по-малка и черна, но бунтуваща се, която жената едвам задържаше в ръцете си. Неотразимият блъджър, с който Айшевария обичаше да се разправя. Лека усмивчица плъзна по лицето й, докато наблюдаваше как преподавателката им говори задъхано. Когато обясни за какво се използва, професорката с мъка я върна на мястото й и вдигна с ръка малко, на пръв поглед орехче, с крилца от двете му страни, които се разпериха щом жената я хвана. Златният снич... толкова малка, а толкова бърза и важна... чернокоската имаше светкавични рефлекси и сигурно щеше да й е предимно лесно да я хване в някой мач, но предпочиташе постът на биач. Блек им обясни за какво служи топчицата и им каза домашното.