Гара "Кингс Крос"

Заглавие: Гара "Кингс Крос" Пон Ное 23, 2009 12:28 pm

От тук преминавате през стената и се озовавате на перон 9 и 3/4. Влакът заминава в 11 часа сутринта на определената дата.

Главата на Джес щеше да се пръсне, тази сутрин майка й я вдигна още с петлите, за да може да се приготви и от Хавана тя и семейството и да се пръкнат в Лондон. Защо Лондон, защото точно днес на първи декември Джесика Адамс щеше да замине за Хогуортс. Училището, в което е учила майка й, която много иска дъщеря и като нея да е в Хафълпаф. Е Адамс не искаше това, нейната мечта бе да бъде в Слидерин и се надяваше шапката да я прати там.
Щом пристигнаха на гарата, семейтвото на Джес не се бавеше с много целувки и прегръдки, те се сбогуваха на бързо и тръгнаха. Макар че майка и направи това с голямо недоволство. Самата Джес не обичаше сбогуванията, затова изрично им каза да не плачат. Фейт доста трудно сдържа сълзите си, но мъжки ги пренебрегна, но щом се обърна на гръгване те текнаха по красивото и лице. Горещи сълзи, които тя бързо избърса, да не би дъщеря и да я види.
Щом Нейт брата на Джес, Тайлър и Фейт родителите на Джес си тръгнаха тя завлачи тежкия си куфар към влака. Днес тя реши да покаже на какво е способна, затова бързо смени шоколагово кафявата си коса, с огнено червена. Всички първокурсници около нея я погледнаха доста странно. Това или се държеше на държанието на Адамс, или на това че току що си промени косата. За разлика от нея, всички нейни съученици се сбогуваха на дълго и на широко с мама и тати. Червенокоската само направи гримаса и тръгна напред. Щом подмина огромната козирка, и бе на прага на влака, тя погледна небето. Тъмни бъреносни облаци покриваха небето. В далечината се чуваха гръмотевици, първокурсничката не ги беше чула по рано. Изглеждаше че точно първият ден, на Джес ще бъде мокър и то много.
Адамс не искаше да влиза още във влака, чистият въздух опресняваше съзнанието и. Тя не беше в добро настроение заради главата. Червенокоската се стовари върху куфара си и се заслуша във всички около нея
"...да не създаваш проблеми Джеймс" "...ще ми липсваш миличка" и още такива и още по досадни реплики се чуваха от остите на стотиците майки.
Както си седеше така спокойно върху куфара, Джес усети голяма студена капка да пада върху лицето и. Още двайсетина последваха първата, докато най - накрая не можеха да се преброят. Силен студен дъжд, заплюска на перон 9 и 3/4.
- Оф сега ли намери да завали - изтена тихо Адамс
Тя бързо стана от куфара си, и го завлече във влака, който така или иначе щеше да тръгне след 10 минути. Всички след нея, започнаха да се блъскат, да не би да се намокрят и разболеят. По големите ученици вече бяха се настанили в първите купета, така че Джес продължи по навътре. Някъде към средата тя се натъкна на едно, в което имаше едно единствено свободно място. Вътре се бяха настанили четири момичета и три момчета от Слидерин. Без да се колебае Адамс отвори вратата. Мигновено те се обърнаха и погледнаха първокурсничката очудено.
- Нали е свободно - попита Джес
- Да свободно е влизай заек - каза едно от момчета и се усмихна
- Първо не ми казвай заек, и второ не ме зяпай така - ядоса се Джес и косата и стана още по червена.
Щом се настани и остави куфара си тя огледа всички. Първото момиче беше с дълка шоколадовокафява коса и големи зъби но все пак красива, другите две бяха русокоси а четвъртата с черна коса. Тя оглеждаха Адамс от до и сякаш я преценяваха. Момчето което покани първокурсничката бе с кафява коса и доста смешно лице, момчето до него не бе по голямо от Джес. Сигурно трети курс, за сметка на първия той беше невероятно красив, с руса коса но не светло руса а почти кафява и невероятно изразителни очи. Четвъртия беше чернокос и леко свит. Най - накрая след дълга тишина, през която влакът вече беше тръгнал русокосия заговори
- Как се казваш - попита той
- Джесика Адамс - отвърна му Адамс и се усмихна
- А съм Александър, но може да ми казваш Алекс
- Кой курс си Алекс
- Втори - каза той
"Втори изглежда по - голям" замисли се Джес
Онзи досадния не спираше да зяпа Джес, и най - накрая тя кипна
- КАКВО ИСКАШ БЕ КРЕТЕН - изкрещя му тя
Всички в купето избухнаха в смях. Онзи на свой ред не спираше да зяпа Джес
- Гледам косата ти, как така става все по червена и по червена
- Много просто, аз съм метаморфмаг, не си ли учил или просто плиткия ти мозък не е побрал материяла. Не ми изглеждаш по малък от трети курс - отвърна му Джес подигравателно
Кафявокосия само се облещи и не каза нищо. Явно реши да не се занимава с разбеснялата първокурсничка
- Джес - каза Алекс
- Да - отвърна му тя и се усмихна
На свой ред и той се усмихна, щом го направи малки тръпчинки се появиха на лицето му. "Боже много е сладък" мислеше си Джес. Малко по малко тъмно червения цвят на косата на Адамс, се изсветли и придоби много приятен ябълковочервен.
- Къде искаш да влезеш - попита я той
- Слидерин - машинално му отвърна тя
- Е дано, ще сме в един дом - каза той и показа мантията си.
Минутите минаваха бързо а Джес и останалите не спираха да си говорят. Тя най - много се разбираше с Алекс. Първокурсничката бързо разбра имената на всички, Аня, Мишел, Моника, Алиса, Майк, Джаз и Ед бяха имената на всички Слидеринци в купето. Абсолютно всички бяха невеоятни, без Джаз онзи досадник с кафявата коса, но щом го опозна разбра че и той е много готин
Неусетно влакът наближи гара Хогсмийд, Джес трябваше да се раздели с приятелите си, които и обещаха че ще и запазят място на масата на Слидерин. Явно и те вярваха че Адамс ще е в този дом.
Докато червенокската се смесваше с групата първокурсници, тя хвърли поглед назад и видя Алекс. Невеоятно красивия вторурсник, той я гледаше и й се усмихваше. "Дали ме харесва" мислеше си Джес. Първокурсничката си беше наумила да се сближи с това момче, и ако той я хареса да стана нещо повече. Но всичко това мямаше да стана веднага. Дъжда в Лондон, тук го нямаше, но си личеше че е валяло. Първокурсниците бавно се завлачиха към лодките, с които щяха да преминат през черното езеро. Според Джес това беше много досадно, точно сега тя искаше да е петимата Слидеринци. Оказа се че и тримата са втори курс, а Джес си ги помисли за поне трети.
Докато вървеше и слушаше отегчено съучениците си, които си приказваха сладкодумно тя умуваше за церемонията. Как щом седне на столчето и сложи шапката тя се каже силно "Слидерин" а червенокоската бързо ще отиде до новите си приятели. Тя много се раздваше че още от първият ден и вече се е сприятелила с толкова хора. И знаеше че я харесват, защото имаше рядката дарба щом види един човек, само по изражението да разбере какво той мисли за нея. Но това не ставаше с Алекс, той имаше изражение невеоятно трудно за разчитане. И това малко дразнеше красавицата. Но Аня, Мишел, Моника, Алиса, Майк, Джаз и Ед казваха едно това момиче е доста интересно и готино. Макар че в началото Джаз излъчваше доста подигравателно изражение.
Най - накрая пътя в лодките приключи, всички първокурсници бързо се изнираха от тях, и ги въведоха в замъка. Той беше неописуемо красив, всички очакваха да влязат в Голямата зала, но ги въведоха в една малка стая. Това го правят още от какво майката на Джес е учила тук, затова тя не се очуди особено...

Е,дойде най-важният момент за Хенри,който го бе очаквал доста дълго и когато той настъпи,момчето се чустваше ужасно притесен и не беше сигурен дали ще иска да заминава.Много обичаше своето семейство и една такава раздяа щеше да му причини много болка.Но неговата майка,както и чичо му Виктор,който дойде за да го изпрати,му вдъхнаха много кураж и го накараха да не се страхува и да нес притеснява за тях ,а да се пази и да бъде спокоен,тъй като за тях негово здраве беше най-важно.
Точно 10,47 минути беше часът,когато Хенри приситгна на гарата със целият си багаж,както и закупените стоки от Диагона-ли,който бяха ужасно много и не виждаше как щеше да ги качи.Преди да си вземе сбогумане със близките си,огледа се ноколо и със изумление установи колко много хора се движеха наоколо и как образуваха една огромна лавина от тълпа,който всеки момент щяха да се с блъскат помежду си.
Реши да бъде силен и да не плаче,защото наистина мразеше да плаче и не желаеше да изглежда като малко бебе,което остава без любимата си играчка.
-Много те обичам,мама-втурна се къ нея Хенри и силно я прегърна.Не искаше да плаче,но емоцийте взеха връх и сълзи се стичаха по лицето му.
Майка му също започна да плача,тъй като се сбогуваше със най-малкият си син и той щеше да й липсва много.Поплаакха си ,след което го целуна по челоот и каза:
-И ти ще ни липсваш,Хенри и то на цялоот семейство-отвъран му тя и го погали по бузата.Но вече си голям,така че ми обещай да бъдещ добър и да не правиш глупости.
Момчето леко кимна със глава и отиде при чичо си Виктор,който го прегърна във своите ръце и го вдигна нависоко във въздуха.Хенри не искаше да го пуска,искаше да остане със него,но тъй като нямаше много време,измъкне се от прегръдката му и го остави да се сбогуват:
-Плееннико,знам че не тие леко и на нас ни е тежко да се разделим със теб,но знай,че това е за твоето добро и пък няма да продължи дълго.Ще получиш добро образование и за теб ще се грижат най-добрите учители.Така че стегни,усмихни се и бъди силен през дните,когато ще си далеч от тук.
Хенри се вслуша във неговиту думи и след като ги прегърна за последен път,взе целият си багаж със дрехи и стока и като побутна количката си,със всичка сеила се втурна към стената,разделяща двата свята на мъгъли и магьсноци и след няколко секунди се озова от другата страна....

» Гара "Хогсмийд"
» Дворец"Сан Суси"гр."Потсдам" държава Германия-Дом на Бастиян Швайнщайгер
» Новини около "Здрач" и "Хари Потър"
» "Магьосническа мода" - Мадам Молкин
» "Боргин и Бъркс" - Мракон-Али