Около езерото

Заглавие: Около езерото Пон Ное 23, 2009 12:14 pm

На брега на езерото можете да се излежавате, да хващате тен, да говорите с приятели или просто да съзерцавате красивата гледка.

Заглавие: Re: Около езерото Сря Дек 02, 2009 6:55 pm

Най - накрая досадните часове минаха. Часовете минаха толкова бавно поне за Джес, която не можа дори за миг да види приятелите си. Всички първокурсници се бяха притеснили за първия ден, всеки седеше и четеше нещо, това определено дразнеше Слидеринката. Но ето че най - накрая всички свърши, първокурсничката бързо вървеше към езерото. Тя нямаше търпение да разбере какво иска второкурсника Алекс.
Щом Джес пристигна той все още го нямаше. Сигурно са го задържали в някой час помисли си Адамс. Тя седна на един голям камък. За първи път тя се вгледа в гледката. Беше невероятно красиво, точно сега бе залезът, всичко беше розово. Езерото с цялото си величие бе осветено от залязващото слънце, планините по назад, вече бяха потънали в мрак. Точно сега Джесика много искаше блокът и моливите да са при нея. Искаше да запечата тази гледка, в поредната картина. Но това желание бързо изчезна, щом видя идваща мъжка фигура. Тя погледна към нея, и разбра че е точно той. Второкурсника вървеше бързо, докато най - накрая вече не беше само силует. Щом отиде до Джес, той седна до нея и я поздрави. Няколко секунди двамата седяха в тишина, гледайки гледката пред тях. Най - накрая явно той се усмели и започна
- Ам сигурно се чудиш, защо те извиках - каза той тихо
- Правилно мисли - отвърна му тя съвсем спокойно
Адамс озвърна лице, и пред себе си видя него гледащ нея. Кафевите му очи блестяха, на лицето му бе грейнала усмивка. Леа руменина се бе появила по бледите му бузи. Той леко се приближи, и долепи меките си устни до тези на Джес. Лека и плаха целувка, направо хвърли Адамс в небесата. Точно сега тя се чувстваше на седмото небе, точно сега тя бе разбрала че той изпитва същите чувства като нея, а се познават едва от два дни. Щом двамата отлепиха устни един от друг, усмивки грейнаха по лицата им
- Мисля че вече разбираш какво искам да ти кажа - каза той все така тихо
- Да искам да ти кажа само че и аз изпитвам същите чувства
При тези нейни думи, тя отново се долепи до него, но този път по страсно, от предния път. Сега не беше онази плаха целувка, той и отговори със същата страст. Руменина пламна по лицето на Джес, косата и без тя да я кара стана шоколадово кафява. Явно това бе цвета на любовта за Джес.
Двамата Слиринци, седяха седнали на камъка, прегърнати вгледани в пейзажа пред тях. Точно сега и двамата не искаха да говорят, бяха прекалено щастливи за да го правят, точно сега и двамата искаха само да седят.
Най - накрая Джес се размърда, вятърът който започна да духа, я караше да трепери. Тя обърна лице към Алекс, целуна го и му направи знак да стане. Без дори да разговарят те се разбраха. Хванати за ръка, двамата влязоха в замъка, щом прекрачиха прага на общата стаят на Слидерин всички ги изгледаха странно без четиримата им приятели. Те грееха от щастие, по лицата им личеше че знаеха какво ще стане при езерото, и са доволни от развоя на нещата. Алекс и Джес отидоха при тях, без да се пускат, щом седнаха се целунаха и погледнаха щастливо и едновременно влюбено всички.
Без да се бавят започнаха закачките, но двамата не обръщаха внимание на никой, те бяха на седмото небе...

Заглавие: Re: Около езерото Чет Дек 03, 2009 4:30 pm

Бягайки с горещи сълзи стичайки се лицето и, Джесика Адамс отиваше към брега на Черното езеро. Тя игнорираше всеки, който я гледа, игнорира дори и приятелите си, сред които него го нямаше. Те я изгледаха доста странно, опитаха се да разберат какво е станало, но тя не им кара. Бързо се измъкна и продължи да бяга и да бяга. Защо се чувстваше толкова гадно, та те само се скараха, не са се разделили или поне така си мислеше Адамс.
Най - накрая Слидеринката достигна желана дестинация, същия онзи голям камък, на който седеше вчера. Тя метна чантата си и се стовари на земята пред него. Тревата беше леко влажна, но това не я накара да се мръдне. Тя седеше и плачеше, дори не вдигна глава да види залеза, да се полюбува на прекрасната гледка, както правеше винаги. Адамс свали герданчето от врата си и го погледна, малкото съчице блестеше огрявано от лъчите, които бързо изчезваха.
Както седеше с глава забучена надолу Джес чу шум зад себе си. Тя бързо избърса сълзите от лицето си и вдигна глава. И кой си мислите беше, да той, Слидеринеца седеше в пълната си прелест и гледаше Адамс. Изражението му беше безизразно.
- Моника, Алиса, Майк и Джаз ми казаха че са те видели да плачеш, и аз веднага се сетих че си тук - заговори той.
Джесика не каза нищо, тя само го гледаше, сълзите отново текнаха по лицето и. Изражението на Алекс, веднага се промени, то стана толкова измъчено
- Заради караница днес ли плачеш, спокойно не ти се сърдя - каза той.
- Да ядосах ти се в началото но сега всичко е наред - продължаваше той, съвсем тихо, като се настани до първокурсничката.
Адамс направи жалък опит да заговори, но нищо не излезе от устата и, щом я отвори. Тя направи втори опит и стана
- Извинявай - каза само тя, като заекваше. Сълзите бързо течаха по лицето и герданчето, което седеше тя бързо сложи и обърна лице към неговото
- Извинявай че се държах като пълна глупачка, беше ми зле и не ми се говореше. Много много съжалявам - каза тя, а сълзите се усилиха.
След тези нейни думи, настана тишина Алекс само седеше и я гледаше. Ръката му докосна нейното лице, като започнаха да бършат сълзите от лицето и. Студените му пръсти, нежно галеха лицето на Слидеринката. Без да каже и дума, той приближи лицето си до нейното и долепи меките си устни до нейните. Както вчера, той я целуна съвсем леко и промълви.
- Това оспокои ли те вече, не ти се сърдя изобщо, веднага след онази случка аз тръгнах да се търся, но не знаех в коя стая си. Исках да ти кажа че не е станало нищо - прошепна тихо той.
Усмивка грейна на лицето на Джес, бласъка в очите и се върна, тя веднага му повярва. Не можеше да каже и дума, искаше дамо да го целуне. Точно затова този път тя приближи лицето си до неговото и го целуна нежно. Сърцето и започна да бие нежно, тази целувка не беше като предишните, тя беше по страстра. И двамата не искаха да приключва. Най - накрая Джес се отдръпна, но не и от прегръдките му.
- Вече съм напълно спокойна - прошепна тя, и отново го целуна. Той отвърна на целувката със същия ентусиазъм както и преди малко.
Двамата седяха прегърнати, всеки от тях говореше за деня си.
- Нямаш си и на представа, колко ужасно се почувствах след онази случка - прошепна той тихо.
След тези нейни думи, тя му направи знак да замълчи, като сложи пръст на устините му. След като го отдръпна го целуна и започна да говори
- Моля те не ми припомняй, нека забравим всичко
Алекс само кимна и погледна напред. Мракът вече беше обхванал замъка, луната огряваше кристалната повърхност на езерото. Единственият шум беше от леките вълнички, които нежно галеха камъните на брега на езерото. Както си седеше Джес, сгушена в Алекс, корема и оповести че е време за ядене. Явно той също чу, защото се изсмя шумно
- Някой е гладен а - каза той шеговито
Джес само го изгледа но не каза нищо
- Хайде красавице да отидем да ядем
Той пъргаво стана и подаде джентълменски ръка. След като и двамата бяха станали и с чанти на гърбовете си, те тръгнаха. В началото вървяха леко раздалечени, но той се приближи и хвана ръката и
- Хей - каза той
Джес се обърна и го заслуша
- Обичам те - каза той
След тези негови думи, Адамс бе хвърлена в тъча. В началото тя само седеше и безмълвно отваряше и затваряше уста. Явно изражението и беше доста, забавно защото вторкурусника отново се изсмя. Звънкият му смях, отекна в тишината. Най - накрая Слидеринката успя да се опомни и каза
- И аз те обичам и то много - тихо промълви тя, и го целуна страстно
Двамата продължиха пътя си, хванати за ръце. Вятърът започна да брули по лицата им, хубавото беше че вече бяха до замъка. Те бързо влязоха, а на прага той без предупрежние спря, придърпа първокурсничката и отново залепи устните си за нейните. Всички ги гледаха различно, момичетата ядосано, защото не беше тайна, че всеки първокурсник, второкурсник та дори и третокурсник от женски пол иска да е гадже с Алекс. Но двамата не обърнаха внимание на околните, те усмихнати влязоха в Голямата зала...

Заглавие: Re: Около езерото Съб Дек 12, 2009 7:47 pm

Баст не бе излизал от одавана и бе решил че днес ед енят.Реши да иде около езерото, защото можеше да вхане тен или по-точно настинка.Когато отиде там листата на дърветата бяха изпопадали.Личеше че зимата наближава.Баст бе в очакване всеки момент да завали сняг, но неговото желание не се сбъдна.Мъжът седна на земята и се замисли.Изведнъж чу стъпки.Вобще не се обърна и каза:
-Ан, каква е тази случайност все да се срещаме.
-Не е проф.Анаи Блек.-отвърна непознатата.
-Дабе.-каза Баст и се обърна.Там се криеше една приятна изненада-проф.Анаи Блек.

Заглавие: Re: Около езерото Съб Дек 12, 2009 8:08 pm

- Защо за бога, винаги ме познаваш? - попитах го троснато и хвърлих учебниците.
Някои изпопадаха на земята, а други в езерото.
- Уфф. - измърморих.
Извадих магическата си пръчка и казах:
- Акцио учебници.
Те се върнаха в ръцете ми, а тези от земята ги прибрах.
- Е? - попитах сякаш очаквах отговор...

Заглавие: Re: Около езерото Съб Дек 12, 2009 9:33 pm

БАстиян се зачуди какво да отговори.В крайна сметка каза първото което му дойде на ум:
-По идващата вълна красота.
-Какво.Ей шегаджия.-закачлизо каза Анаи.
-Не бе без майтап.Сериозен съм.
-Да и аз съм сериозна.-подтвърди жената.
-Ти добре си сериозна, ама за какво си сериозна?-попита БАст и се надяваше да чуе думите"връзка"

Заглавие: Re: Около езерото Съб Дек 12, 2009 9:38 pm

Анаи го изгледа със строго изражение, а след това каза:
- Сериозна съм със уроците и всичко свързано със училището, ти за какво...ааа...
Тя замълча и се вгледа в езерото.
- Може би и към някои връзки. - каза Анаи.
Тя се доближи до него. Деляха ги само 2-3 сантиметра... Изведнъж заваля нещо от рода на смес от сняг и дъжд...

Заглавие: Re: Около езерото Съб Дек 12, 2009 10:49 pm

Баст се притесни когато Ан се приближи до него.Точно тогава заваля сняг, цъфнаха няколко цветя.Все едно природата говореше"Целуни я, целуни я".Бастиян пое въздух и я целуна.И двамат абяха в шок:
-Съжелявам ако искаш ще си тръгна.-каза мъжът и потегли.Точно тогава чу Анаи която каза:
-Не остани тук.Когато Бастиян чу това душаъа му се напилни.Този път не бе толкова специален и май Анаи му се разсърди:
-Ан добре ли си?

Заглавие: Re: Около езерото Нед Дек 13, 2009 10:20 am

Анаи се отдръпна.
- Съжалявам, не съм готова за такива неща. Моята цел е отмъщението. - каза тя.
Думите на жената се впиха дълбоко досегашната тишина. Нощта скоро щеше да покрие земята. Дълбока тишина цареше над пустата земя. Това беше властната и неизразима мъдрост на вечността, която се надпсмиваше над празнотата на живота и над неговите безплодни усилия.
И все пак в тая земя имаше живот, който се ширеше непокорно в нея. Двамата магьосници все още седяха на поляната покрай езерото, но вече не се гледаха в очите. Анаи отвори уста, но не каза нищо. След още двайсетина минути Анаи пророни:
- Наистина съжалявам. Аз не съм тук, за да се влюбвам. Аз съм най - голямата и трябва да се справя. Трябва да отмъстя на пани за смъртта на майка ми и баща ми. Това е моята цел. Това искам най - много от всичко. Не знам какво ще правим от тук нататък. Незнам дали ще се съгласиш да не се виждаме повече или да останем много добри приятели, но знай, че мен ме зове само едно нещо и това е ОТМЪЩЕНИЕТО.

Заглавие: Re: Около езерото Пон Дек 14, 2009 6:31 pm

Бастиян не се учуди от реакцията на Ан и каза:
-Еми ако искаш да си останем приятели?
-Да съгласна съм, но от началото няма да е лошо да не се виждаме.-каза Ана.
-Да съгласен съм.Е аз те оставям да си кроиш плана за отмъщение сама.
-Нали не съм те обидила?
-Не и довиждане.-отговори Баст и тръгна със задоволителна усмивка.

» Езерото
» Съобщения около героите
» Новини около "Здрач" и "Хари Потър"