Спалнята на директорката (Елеонор Мозли)

Спалнята.

Банята.

След изтощителния ден, прекаран зад бюрото в кабинета ми, с удоволствие се прибрах в стаята си. Вече беше четири часа - оставаха два часа до началото на тържеството.
Отидох в банята и пуснах двете кранчета. Добавих и малко ароматни масла, за да се отпусна. След това отидох до гардероба и го разгледах. Имах доста официални рокли, но една най-много ми хареса:

http://www.camdendrive.com/media//resized/stunning-brown-ball-dress-cd0114-f_size2.jpg

Оставих я внимателно въру леглото и се върнах в банята. Водата вече беше готова, не много гореща и не много студена. Потопих се вътре и с блаженство поех сладникавия аромат на рози.
Не знаех колко време бях стояла във ваната, но със сигурност беше достатъчно, за да се отпусна. Излязох от там, завих се с една кърпа и бързо попих водата от тялото си. След това отидох в стаята, където все още ме чакаше прекрасната рокля. Облякох я малко трудно, трябваше ми и чужда помощ. Но все пак успях да се намъкна вътре.
Погледнах часовника - беше почти шест. Оставих стаята разхвърляна и бързо тръгнах по стълбите надолу. Скоро вече бях в Голямата зала, все още празна.

Прибрах се в стаята си, все още доста объркана. Просто не можех да разбера защо един вампир, независимо че беше вегетарианец, беше тук, близо до "Хогуортс" и твърдеше, че гонел върколак. Да, не ме лъжеше, но просто не можех да го разбера.
Седнах на леглото и пуснах някаква музика, уж за да се отпусна. Но все пак цялото ми тяло беше напрегнато, усещах, че всеки мег, щом надуша нещо по-странно, щях да скоча. Трябваше да направя нещо, за да се поотпусна, но нямаше какво да сторя. А може би имаше... Може би ми трябваше партньор... Не, това бе немислимо. Този Кристофър... да, беше красив, силен, но... Трябваше да си го изкарам от главата.
Излегнах се на леглото и се заслуших в музиката. Беше класическа и успя да ме поуспокои. Загледах се през прозореца в снежната виелица. Знаех, че ако бях човек, вече щях да съм заспала...

"Слънчевите лъчи ме събудиха" - как ми се искаше да си помисля такова нещо. Само че те не можеха да ме събудят. Защото не можех да спя. Какъв ужас!
Станах от леглото, на което цяла нощ четох "Ромео и Жулиета" и веднага отидох при гардероба. Беше 23. декември, време за Коледния бал. Разтворих широко вратите на гардероба и започнах с поглед да търся нещо подходящо. Най-накрая един хубав цвят хвана окото ми. Извадих роклята от закачалката й и я облякох върху себе си. Погледнах се в огледалото и, разбира се, се харесах. Изглеждах прекрасно.
Пооправих косата си и вече бях напълно готова да изляза.

» Спалнята на заместник-директорката и учителката по Отвари - Анаи Блек
» Елеонор Мозли
» Трезор № 52 на Елеонор Мозли
» Домът на Елеонор Мозли
» Елеонор Мозли [стихотворения и коментари]