Куп стари книги, потънали в прах и отвратителна миризма

Червени обувки, със седем сантиметрови токчета и дълга до средата на гърба, коса. Бледа, гладка кожа, чифт ламаринено сиви очи и прави, безизразни устни. Две ръце, треперещи ядно, държащи измачканият стар дневник.
- Що за вещ е това? - Един изпитателен и студен глас, питащ за нещото, което изучаваше човека, на когото принадлежеше. Звук от стъпки и прашасала стая, пълна с вехти книги. Учителката, извинете - адски красивата учителка, със "вековна" книга в ръцете, беше Тори Ториейро. А стаята ... е, тя бе Нужната стая в Хогуортс. Сега тя се бе првърнаха в потънаха в прах малка стаичка. Избратана се огледа и запуши носът си. Не можеше да трае миризмата на прогизнал пергамен. Огледа се набързо и захвърли небрежно вехторията. "Тук никой не би я намерил." - Помисли си и побърза да излизе от мястото.