Симон Морфи

Заглавие: Симон Морфи Вто Фев 02, 2010 7:07 pm

Име: Симон Морфи (Simon Morfey)
Накратко: Приятелите й или по-точно- хората от висшето общество, с които се събира, я наричат Си. Разбира се, само на тях им е позволено това и на никой друг. Така да се каже те са най-близките й.
Родителите й наричат официално както е редно за едни истински аристократи като тях- Симон.
Години: 15
Рождена дата: 20 февруари
Зодия: Риби
Местоживеене: Франция, Париж
Способности: Изучава Легилимантика и Оклумантика, но е стигнала до едно незадоволително ниво, което подлежи на промяна в следващите години.
Учи се на висша трансфигурация- раздел зоомаг, но за сега опитите й да се превърне в такъв са напълно неуспешни. Поне теорията има.
Желае да стане елементаристка (да усвои някой от природните елементи) и с удоволствие е разбрала, че въздухът е нейната стихия. Остава само и да се научи как да го управлява.
История: Симон е родена в един изключително топъл, зимен ден в спалнята на родителите си под надзора на поне десет лекаря. Появила се на белия свят с широко отворени очи, мръщеща се на всички в стаята и показваща колко силно може да крещи. Така малкото бебенце станало наследница на огромни богатства.
Родителите й, заети с обществени дейности като ходене на коктейли и харчене на пари, оставили малката под надзора на двайсетина бавачки. Грижели се детето им да има всичко- бижута, дрехи, играчки, но не и любов. Това не присъствало в техния списък от потребни неща- може би, защото не било вещ. Всеки ден изпращали по някой подарък от Лондон Виена, Ню Йорк и общо взето от там, където били. Връщали се в дома им в Париж средно на три месеца веднъж, а понякога й по-рядко. Симон растяла далеч от майчините ласки и загрижеността на тази свята жена, далеч от бащините викове и прегръдки.
Това не създавало проблем за красавицата докато не навършила четиригодишна възраст. Родителите й решили, че вече е достатъчно голяма да ходи на празненства. Все пак била тяхна наследница и било нужно да я запознаят с хората, с които трябва да общува. Отделили я от всичко познато и почнали да я размятат из различни къщи, градове, държави, че и континенти. Как мислите възприема едно малко дете тези промени? С много рев, блъскане, тръшкане и караници. Тук вече усетила бащината сила върху тялото си и непукизма на онази красива жена, която я бе родила.
С течение на годините свиква с този начин на живот и се превръща в една изискана, млада дама със самочувствие и обноски до небесата. Влязла в крак с нормите, които трябва да спазва, забравя за куклите, количките и метлите за деца и в главата й са пищни рокли, аристократични танци, ходене по най-скъпите магазини, балове и всякакви празненства. С нетърпение очаква всяко следващо събитие, за да покаже новата си дрешка, която е получила преди часове. Разбира се, след това облеклото се забравя някъде в гардероба, в чувалите с боклуци или из някой техен имот. Тежки бижута от бяло злато и диаманти красят пръстите, ръцете, ушите и косите й.
Дошло време обаче, да започне обучението на малката госпожица. Това отново създало силно вълнение в крехката й личност и буйно се възпротивила срещу тази лоша мисъл на родителите си- как така ще напусне всички тези празненства?! С доста увещания от страна на настойниците си, със спечелването на нейна, собствена къща в родния й град (съседна на родителите й, разбира се) склонява да се заточи в някое училище. Нейните мисли текат към Бобатон с пълна пара, но това нейно желание не бива никак уважено и стегнатите й, 26 куфара заедно с нея отпътуват към Италия.
Ненавършила още 11 години, малката красавица се озова в училището „Сайкъл” в древна римска провинция. Заобкръжена е от какви ли не „твари” (ученици без потекло и пари), хора без всякакви обноски и луди според нейните критерии учители, Симон се чувства ужасно зле. Прекарва цяла една година в това общество и единственото, което научава е как да се бие по мъгълски, за какво служат дългите нокти и за какво служи злобата. След като завършва едва-едва с парите на баща си поради отказ да изразява талантите си, тя се завръща в родния си град. Половината ваканция преминава в спорове с родителите й къде да учи следващата година, в редица наказания, които не спазва и проучване на всички възможни места, където да отиде, я изпращат в "Дурмщранг"
Там момичето отново среща какви ли не хора, но разликата е, че намира и ученици, които мислят като нея. В "Дурмщранг" се научава как да бъде лицемерна, как да постига целите си чрез умствените си способности и парите на баща си и общо взето там изгражда досегашния си характер- който не е никак цвете за мирисане. В английското училище показва на какво е способна, пълна отличничка е, но и често изтърпява наказания поради неспазване на вечерния час, опити за разрушаване на учителските кабинети, нанасяне на телесни вреди върху учениците- хубаво, че никой не засича какви психически нанася с неконтролируемите си обиди. Приятели няма, но има групичка, с която се движи. Разбира се, всичките са чистокръвни, богати, умни и злобни. Намира мястото, където е добре, където е център на вниманието, където може да указва влияние и същевременно да не пътува непрекъснато.
Щастието й обаче бързо бива нарушено като се връща за лятната ваканция у дома. Родителите й й поднасят отвратителната новина изненада, заминават за Индия, където баща й е сключил сделка за много пари. До тук няма нищо лошо, но то дошло като обявили, че взимат със себе си и нея. Стигнало се до дуел между красавицата и майка й, но в крайна сметка детето не било достатъчно силно, за да се справи. Заради това свое голямо провинение, без повече да я питат и да се опитват да я накарат сама да предпочете да отиде с тях, опаковали трийсет и петте й куфара с вещи, дръпнали я за ръката и се оказали в Индия. Там живеят в неособено голяма, но пък луксозна къща в богат квартал. Симон бива обучавана от частен учител понеже нито едно от училищата не е на нейното ниво. Така обаче прекарва прекалено много време с родителите си, което не се отразява добре на отношенията им. Скандалите за щяло и нещяло стават в ежедневие, наказанията валят като порой, и тримата разбират, че не може да продължат по същия начин дълго време. Минават месеци обаче, преди бащата да го обяви официално.
Симон желае, разбира се, да се завърне в "Дурмщранг", където (както се надява) компанията й ще я посрещне с отворени ръце. Да, ама не. Баща й не е съгласен момичето му да живее там (въпреки че е прекарала една година в онова училище) и я изпраща в Англия. С доста настояване успява да я запише в „Хогуортс”, където преди много време тя е желала да бъде. Стягайки 40 куфара съдържащи всичко, което й е необходимо и ценно, момичето е готово да се отдаде на поредното си приключения. Надеждата й е там да намери компания каквато е имала в английското училище и повече да не я местят. И най-сетне получава разрешението да живее в собствената си къща, да я обзаведе както тя желае и да внесе промени по свой вкус. С това се занимава и цялото лято.
Характер: Симон не е дете мечта, не е желаната приятелка, не е и добрата ученичка. Обича да се наслаждава на живота, но го прави по особен начин- неприсъщ и неодобряван от много хора. Обидите са част от речника й, както и ругатните. Разбира се, вторите биват споменавани само на ум или много, много тихичко. Все пак тя е аристократка от висшето общество, не бива да употребява такива думи. Избухлива е. Обича себе си и говори много за своята личност. Показва, че има много пари. Умее да наранява околните само с думи. Преди време и била почитателки на боищата, в които не била просто добра, а се справяла удивително, но вече това е под нейното ниво. Не общува с хора под нейното ниво или ако й се налага ясно показва, че е по-висша класа. Да е център на вниманието и да желае това е нещо обичайно. Лицемерието не я притеснява, както и лъжите- и тя е такава, и тя е мамила много пъти. Обича да си поставя цели, които биват лесно изпълнявани с помощта на богатствата, които притежава и умствените си способности.
Външен вид: Очите й, сини на цвят, подчертани с черен молив, очна линия, сенки и всякакъв възможен грим, са доста изразителни и показващи чувствата й, които най-често не са добронамерени. Има трапчинки, с които изглежда ужасно невинна- служат като заблуда за противника. Кожата й, по принцип млечна, е закрита с доста пудра по лицето и дълги посещения на солариум и море. Косите й са кестеняви, но от време на време се стават руси или просто се прибавят такива кичури. По природа има къдрици, но понякога може да се види с изправена коса, която стига до малко под раменете. Бижутата са част от тоалета й всеки път- пръстени, обици, гривни и колиета от бяло злато, къде накичени с диаманти, къде с други скъпи камъчета. Няма бижу, дреха или каквато и да било вещ, която да е ценна за французойката. Висока е около 160 сантиметра и тежи 40 килограма с точност го милиграм. Не спазва никакви диети освен обичайното мартини за вечеря. Спортните дрехи не са нейн тип, но пък се случва да покаже как й стоят. Обича зимата, защото може да покаже дебелите кожухчета и скъпи ботуши, които притежава. Лятото също не е лош сезон, защото е приятно да гледаш изпепеляващите мъжки погледи насочени към оформеното ти като на жена тяло, което е съвсем бегло прикрито с бански от 400 галеона.
Домашен любимец: Има пухкав котарак с черна козина, голям корем и остри нокти на име Тиберий.
Кръв: Чистокръвна
Любимо цвете: Черна роза. Трудно някой би успял да намери истинска такава, но пък както винаги желанията й не са едни от най-обикновените и присъщи за останалите хора на този свят
Интереси: Обича музиката и умее да свири на пиано (що-годе, но според нея е уникална и има дарба). Понякога се отдава и на рисуването, което й го признават, че умее, но пък доста рядко се случва да бъде толкова свободна. В "Дурмщранг" е играла куидич, станала заместник-капитан и била на крачка от капитанската значка. Постът бияч за нейна жалост бил зает, така че цялото време прекарала като гончийка, в което разбрала, че е ужасно по-добра.

Заглавие: Re: Симон Морфи Сря Фев 03, 2010 4:41 pm

Одобрена, разбира се!