Трибуните

-Ох! Гадост… - Айшевария се подхлъзна на мокрите стъпала и падна пред портите на замъка. Тъкмо излизаше навън, на нещо като разходка в неделният ден, а сега мантията й бе подгизнала, косата – на мокри кичури, а черните молив и спирала, които си бе сложила се стичаха по бледото й лице. Приличаше на... призрачно чудовище, но бе красива.Денят беше много странен – ветровит и студен, но с ужасно променлив характер. Сутринта валеше дъжд… направо си беше порой, малко по-късно заваля сняг – на парцали, сетне отново дъжд, а после сняг… и пак дъжд, но минути след това снежинки. И сега бе обяд – отново едри капки дъжд трополяха по земята, мокреха покривите и караха хората да си стоят у дома.
Аш обаче не беше такава – щом й се излизаше навън значи щеше да излезе. След няколко секунди седене в паднало положение на мокрите и хлъзгави стъпала чернокоската се изправи и зацопа с крака напред. Погледът й бе забит в земята, а дългите кичури коса бяха залепени по лицето й. След многократно залитане вече беше наближила куидичното игрище и внимателно изкачваше стълбите към трибуните. В този миг заваля сняг… Малки ледени снежинки изместиха гадните капки вода и се спуснаха към земята, освободени от сивите и мрачни облаци. Слидеринката седна на най-горното стъпало от дясната страна на трибуните и протегна дясната си ръка. Дланта й, като много други части на тялото й явно бе прерязана – на кожата й личеше дълъг белег. Една снежинка кацна там и мигом се стопи. Момичето стисна пръсти в юмрук и тръсна глава.
- Добър ден. – един мелодичен и лек като перце глас проряза тишината и първокурсничката вдигна леден поглед към лицето на Елеонор.
- Подобно. – устните й трепнаха в някакъв нищожен опит за усмивка и детето обърна поглед към Забранената гора.

Айшевария продължи да гледа натам, всъщност съвсем невиждащо, Забранената гора бе първата точка, която очите й набелязаха за едно обикновено взиране. След миг обърна главата си към директорката и съвсем леко повдигна дясната си вежда:
- Не знам, може би Вие ще ми кажете? - жената се усмихна леко, а чернокосата се отмести малко настрани, нещо като знак Мозли да седне до нея. Аш се втренчи в лицето на професорката, без да обръща особено внимание на факта, че не е учтиво и подобни глупости и вснимателно разгледа всяка черта на безупречната й форма, след което сбърчи недоволно вежди и отново отмести поглед.
- Какво толкова зяпам ли? - изпревари неизреченият въпрос, който сигурно щеше да зададе учителката и нави кичур коса около показалеца си - Не е нормално човек да е толкова красив. Някак си нечестно спрямо горките хора, които нямат капчица съвършенство, както Вие. - извърна глава към ръководителката на Рейвънклоу, за да прецени реакцията й, но такава май не последва - Понякога си мисля, че пропускам нещо. - след което се ухили, което значеше край на темата. Въздъхна тъжно и разпери ръце нагоре, а снежинките, които продължаваха да се сипят кацаха върху косите на Айшевария и Елеонор. - Та какво има в Забранената гора? Така и не ми казахте.

Забранената гора бе едно от малкото забранени места, където не беше ходила. Думата "забранено" не съществуваше в речника й, използваше я само защото самата гора се казва така. А иначе не й се бе отворил удобен случай да отиде там. Може би гората бе твърде пренаселена за слидеринката. Аш забеляза, че жената гледа натам с някак странен поглед, макар да го прикриваше с едно от своите каменни изражения. Момичето сключи недоволно вежди, досега никой не бе имал нахалството да я пита по този начин за името й.
- Наполовина. - изръмжа леко раздразнено, но при любопитният поглед на Мозли продължи да обяснява бавно, гледайки жената в очите - Французойка... Ох, личи си от името ми! Малко име - Индия, фамилия - Франция! Какво да очаквам от една деветнайсет-годишна жена... - промърмори раздразнено и вдигна поглед нагоре, за да се увери, че не си въобразява, мислейки, че отново е заваляло дъжд. Не, не грешеше. Скапано време. Ситните капки западаха от мрачните и сиви облаци, намокряйки Айша и Елеонор. След това погледна към директорката и повдигна дясната си вежда, отново не обръщайки внимание на факта, че проявява известна доза нахалство.
- Не ви ли е студено така леко облечена, г-це Мозли? - съвсем лека нотка сарказъм.
- Мога да те попитам същото. - усмихна се професорката, а Аш изсумтя.
- Имайки предвид къде съм израснала и в хладилник да ме затворите пак няма да почувствам нищо.
Дръпна ръкава на мантията си нагоре, за да открие ръката си и заби нокътя в кожата си.
- Хладилник? - полюбопитства Елеонор, с поглед насочен към движенията на слидеринката, а тя изсумтя едно "мхм" без да я удостоверява с допълнителни обяснения какво е това. След което побърза да дръпне ръкава си и да погледне Мозли с повдигнати вежди.
- Нещо да ме питате ли имате? - устните й трепнаха, жадувайки за злобна усмивчица, но се сдържа и продължи да наблюдава Мозли.

Моля?! Да й отнеме 5 точки?! Какво толкова беше казала?? Да не би да е забранено да си раздразнен пред директорката на училището? Изгледа кръвнишки жената, стиснала устни, а тя на свой ред също я наблюдаваше съвсем спокойно. Очите й бяха присвити, а ноктите й отново бяха забити в юмруци. Стараеше се да не мига, а дъждът продължаваше да се сипе върху нея. Вятърът фучеше разбеснял се и се оплиташе в косите на двете. Айшевария преглътна и отклони поглед, намести се хубаво на седалката и скръсти ръце пред гърдите си, след което издиша шумно и взирайки се само напред заговори с равен, пронизващ и дори зловещ глас:
- Играете си с взривоопасен динамит. Ако си мислите, че дума, като "малка" би ме определила, грешите. Възрастта е подвеждаща и ненужна. Една разлика в цифрите и височината. И ако не бяха всички тези точки струпани от другите от дома ми, сега съвсем спокойно щях да забравя всякакви обноски. Не знам какво целите или искате от мен, с вас не бих могла да проведа свестен разговор. Смятам Ви за интелигентна жена, покажете ми го. Щом толкова желаете, да започнем отначало. Владеете ли Легилимантика, Оклумантика или Елементаристика? - обърна поглед към професорката и загледа, колкото може по-спокойно и твърдо. Да си дойдем на думата, както се казва. От този разговор щеше да се надява поне да разбере нещо за директорката.

Малко объркващо. Или с тази жена нещо не беше наред или Айшевария пропускаше нещо. Нещо важно. Захапа долната си устна замислено, взирайки се напред. Дъждът вече я дразнеше. Не можеше ли просто да спре да трополи и мокри Елеонор и Аш. Момичето издърпа качулката си изпод мантията и я сложи на главата си. Сега пък, с това бледо лице, размазаният грим, който се стичаше по лицето й и качулката заприлича на смъртожадна... Пх, не нямаше намерение да става такава, това беше ужасно тъпо, смъртожадните измираха като псета, въобще не бяха достойни за името. Или името беше твърде недостойна за един истински Черен магьосник. И никой не беше казал, че чернокоската има намерение да заема страна. Някои просто бяха черни магьосници внедрени в министерството или хора от Ордена сред смъртожадните... Пх, глупави работи. А сега на въпроса. -
- Сигурна ли си, тоест, сигурна ли сте, че сте се изразили правилно? Легилимантиката може да се подразбира по различни начини... Все пак науката е четене на мисли, а само в магическият свят се нарича така. Или просто не я владеете, а умеете да прониквате в умовете на другите, все пак и някак научени да затваряте своя? Може би и моето изказване звучи глупаво, но ми трябва някаква теория. - тя самата говореше твърде много и изваждаше на показ мислите си, какво от това? Не е ли по-добре другите да знаят какво мислиш в момента? Обърна се към Мозли, осмисляйки и напрягайки съзнанието си за нещо по-правдоподобно, но единственото, което искаше да знае е... всичко. Отново захапа долната си устна, чакайки някакъв отговор от жената. Мразеше някой да не й казва това, което иска или просто да я лъже. А Елеонор... беше странно създание. Не можеше да я определи. Сключи вежди, обикновено преценяваше хората само с поглед, и отново зарея поглед в далечината.

Онова дразнещо чувство, за пореден път се надигна в Айшевария. Онова, което се появяваше щом някой досадник криеше нещо от нея, премълчаваше или заобикаляше. Заклати нервно крака, а дъждът продължаваше да я изнервя. Ами Мозли? Абе нали беше магьосница, тези хора не знаеха ли някакви магии за спиране на дъжда или невидим щит, който да ги предпазва от гадните капки? Със сигурност имаше, но слидеринката не беше от любознателните деца, които обичаха да четат разни допълнителни глупости за разнообразие. Знаеше двайсетина заклинания и това е. Втренчи поглед в Елеонор и около минута се взираше така в дълбоките й като пропаст очи, след което се смръщи и обърна глава. Уф, в тази жена имаше нещо ужасно дразнещо... Нещо, което не можеше да прецени какво точно е, а раздразнението и ядът се надигаха все повече в чернокоската. Обикновено не беше проблем, след като предизвикалият го беше някое дете, просто го пронизваше, не уточнявам дали с поглед или нещо друго, изричаше някоя дума и онзи тутакси се предаваше или побягваше. Но сега, не бе свиквала да сдържа каквито и да било чувства, а вече доста си бе изпатила пред директорката. Изкриви устните си в опит за усмивка и върна погледа си върху Елеонор. Колко искаше да каже " Не те бива да сменяш темата, както трябва. Но какво да кажа, ти си само едно деветнайсетодишно момиче...". Стисна устни, отпусна юмрукът, в който пръстите й се бяха свили от известно време и издиша звучно.
- Дам, и на мен дъжда не ми се нрави особено. Но не виждам смисъл, аз и без това цялата съм подгизнала... Да запазим поне вас, до някаква степен суха. - след няколко мига, в които продължи да седи, се изправи бавно и леко и заедно с професорката тръгнаха към Забранената гора. Походката на Айша... дали думата "грациозна" беше най-подходяща? Наистина движенията й излъчваха грация, но бяха някак зловещи... или пък думата бе мистериозни? В този мрачен ден, с надвисналите тежки облаци над замъка и поройният дъжд, който продължаваше да се сипе, беше трудно да се определи.