Втори урок

Кой по дяволите накара Хенри да преяде със сутрешната закуска,защото след като приключи със нея и се отправи към общата стая,за да се приготви за часът по ЗСЧИ,на първокурсникът му стана много зле и почуства,че ще повърне.Досега не му се беше случвало такова нещо да преяде със храната,но от бързане и немислене,сега стомахът му го болеше толкова силно,че едва намери сили да се движи.Гледката баше доста потресаваща и докато минаваше покрай някой от по-големите ученици,те го гледаха така,все едно че атомната бомба е паднала във Хогуортс.Истински мъки и спазми изпита първокурсникът,за да се добере до стаята и да намери малко време да оправи външният си вид,който беше напарво потресаваш.Налагаше му се да отиде при мадам Помхри,за да му адде някакво лекарство или билка за неговото състояние,но сега нямаше време за това и се запъти към стаята по ЗСЧИ.Днес щеше да им преподава професор Мозли,която ще води часовете,докато се появи нов учител,който ще се заеме със задълженята си.
Хенри се опита да се владее и да прикире болката си,но тя беше толкова силна,че когато влезе вътре се при на две и се строполи.Чу ха се някакви викове,а учителката разтревожена отиде при него.
-Г-н Столнбърг,за бога какво ви стана?-попита разтревожена учителката и се зае със момчето.Искате ли да ви заведа до болничното крило,зада ви прегледат?
-Категорично отказвам,професоре-заяви момчето и със нейна помощ.Това е малък здарвословен проблем,който ще преодолея.
-Въобще няма да ви мине и затова след чаъст ще дойда със вас до сестрата-каза професор Мозли и го настани на неговият чин.Даде му малко вода,за да се освежи и му каза да не се напряга.
Учениците бяха доста притесни от станалото,но момчето насочи вниманието си към урока,за да се разсее от спазмите,който все още продължаваха да го измъчват.Урокът беше за същността на самият предмет и учителката ги запозна подробно със най-важните неща,койтот рябва да знаят.От време на време поглеждаше към Хенри,за да се увери,че е добре и няма да се повотри случката във началото начада.Първокурсникът някак си успя да запише урокът и щом би звънецът,със облекчение се насочи към изхода и искаше по-бързо да се отърве от тези болки във корема.

Крайно време беше. Защото Аш нямаше да издържи още дълго. Накрая й писна за всичките тези работи с късното събуждане, не успяването да отиде на закуска в Голямата зала, пропускането на вечерята, замайването, отпадналостта и т.н. Сега просто си седеше в общата стая, потънала в любимото си кресло край камината и смучеше показалеца си. Навсякъде по тялото и цялото кресло имаше сладки работи - курабийки, кексчета, бонбони, шоколадови жаби и пр. Беше ги взела от кухнята и при вида й домашните духчета веднага бяха хукнали да й донасят разни вкусотийки, без да се налага Айшевария да ги принуждава. Което беше добре.
Тъкмо привършваше с поредното кексче от шоколад и се изплези на един слидеринец, който я гледаше стреснато, като видя какво количество хартийки се въргаляха по земята, когато часовникът показа, че е време за ЗСЧИ. Слава-Богу онази Джейсън бе напуснала. Как можеше да бърка Защитата срещу черните изкуства с Пророкуване?! А такава отплесната, разхвърляна и заблеяна жена дори не беше виждала. Първокурсничката повдигна вежди и заклати глава, докато се изправяше бавно. Потупа лекичко корема си и се обърна се към едно момиче, което пишеше домашни:
- Ей, ти, гледай, когато се върна всичко да си е така, както го оставих. - ха. Как заповяда само. Не го правеше често, но все щеше да се намери някое нахално лапе, което да си грабне някоя и друга курабийка. Грабна чантата с учебници и тръгна към кабинета на настоящата професорка.
Стъпките й отекваха по коридорите, докато крачеше забързано към гореспоменатото място. Те бяха пустички, ох, пак ли беше закъсняла?! Отвори рязко вратата на класната стая и огледа помещението. На нея ли така й се струваше или наистина изглеждаше в по-приличен вид от преди? Изпухтя и си седна на мястото. Звънец се чу съвсем скоро и Мозли започна да преподава. Имаше леко раздразнен вид, слидеринката нямаше възможност да прецени от какво, тази Елеонор имаше доста променлив характер и си бе чисто предизвикателство да научиш кога, как и защо се държи по даден начин. Първокурсничката тръсна глава и положи глава на чина си, лениво прочитайки урока от дъската. Беше си дългичък. А следващият път щеше да има и изпитване...
Скоро професорката ги освободи и изхвърча от кабинета, а Айша направи същото, само че два пъти по-бавно и спокойно.