Трети урок

Часовете се изреждаха един след друг и сега като по часовинк дойде време з поредният час по трансфигурация.Тук бе доста слабото място на Хенри,защото до този момент доста слабо се предсатявше по предмета,въперки че се очакваше от него да има далеч по-добир оценки.До този момент не беше писал на родителите си и се колебаеше да им каже за някой слаби оценки,окйто беше получил,но по-добре той да им каже,отколкото да научат от учителката.
Приемлив и Трол бяха далеч от възможностите му,затова Хенри реши да сес тегне и да засили успеха си по Трансфигурация.Днес нямаше много работа,затова бързо влезе във стаята и бързо се приготви за часът,който скоро щеше да започне.
Набързо обмисли какви са шансовете му да завърши със добър успех и дали щеше да си компенира слабите резултати.Нямаше какво да губи,така че бързо си хвърли един преговор върху уроците и когато професор Блек влезе във статяа,момчето остави всичси странични неща и се приготви за урокът.
Часът се оказа доста интересен и професор Блек предсави планът на урокът,който представяше трансфигурирането на един предмет въ вдруг.Едва ли щеше сега да правят практика,обаче за удоволствие на момчето това щеше да стане във следващите часове и по този начин той щеше да си изяви във по-силната си част от трансфигурацията,а именно-практическите упражнения.

Трансфигурация на предмет в предмет

1.Концентрирайте се напълно-не миислете за това какво да облечете на този купон, докато се опитвате да трансфигурирате нещо!
2. Представете си ясно предмета,в който ще трябва да трансфигурирате-не си представяйте какво ви се яде или просто силуета на предмета,а изцяло предмета как изглежда и до най-малкия детайл.

След като привърши със планът,Хенри си записа и домашното,окето беше страхотон и му се падаше възможност да си измисли някоя страхотна история по него.Потачало обичаше измиселните историй и когато се върне във общата сатя,щеше да положи усилия,заад измисли нещо,окето поне да се хареса на учителката,независимо от оценката или савият резултат.Неусетно чаъст свърши и без да се мотка,Хенри излезе или хукна през вратата и побягна към общата стаян а Реъвнклоу.

Айшевария беше в общата стая на Слидерин и потъваше в едно от креслата край камината. В ръцете си държеше бяло писмо и го четеше със сключени вежди. С всеки ред лицето й помръкваше все повече. Накрая издиша и хвърли плика в трепкащият огън. Подпря длан на брадичката си и се взря в пламъците. Затваряха сиропиталището… Средствата не достигали и просто го затварят. Домът на Айшевария, колкото и да го мразеше и презираше, следващото лято вече нямаше да го има. Щеше да остане само порутената отвън, но запазена отвътре сграда. И къде щеше да отиде? Не можеше да остане през лятото в Хогуортс, не бе разрешено. На улицата ли щеше да отиде? Отново? Стисна ръцете си в юмруци и затвори очи. Изправи се бавно и извади от джоба на мантията си музикалният плейър, който бе свила от едно от момичетата в сиропиталището. Усмихна се лекичко. Каква ирония, това щеше да е единственият й материален спомен. Е, също и това… Прокара пръсти през лицето си, покрай дясната вежда, над която личеше блед белег, виждаше се, че е бил шит. Пъхна слушалките в ушите си и включи машинката, след което тръгна към кабинета по Трансфигурация.
Крачеше забързано, с поглед, забит в пода, а учениците минаващи покрай нея я оглеждаха. След малко стигна до етажът, където бе стаята и отвори рязко вратата. Седна на мястото си и се взря през най-близкият прозорец. Пръскаше леко, макар сутринта да бе опитало да завали сняг. Не беше натрупало много и сега мокрите капки постепенно щяха да измият белите покрития.
Звънецът би и Аш извърна рязко глава към професорката. Малко след това се появиха двама закъснели, които слидеринката изгледа толкова смразяващо, колкото самата Блек. Чернокоската драсна планът набързо на един пергамент и се загледа в жената, макар да не следеше думите й, защото слушаше музика. Уф, всички бяха толкова млади и красиви. Тръсна главата си напред, за да може косата й да покрие ушите и подпря глава на дланта си. Затвори очи и перото започна да драска невинно по хартията, обрисувайки различни образи. Както обикновено, щом музиката изпълнеше слухът й и се приискваше да рисува, а момичето, от което открадна машинката имаше добър вкус.
Не се усети и звънецът оповести края на часа. Айшевария се стресна и се огледа бързо. Децата вече се изнизваха от стаята. Хвърли бърз поглед на Анаи, която с все такова ледено изражение оправяше нещата на катедрата си и последва учениците навън.