Четвърти урок

След неприятните новини,който получи миналата седмица и по начънът по който ги беше получил,Хенри постепенно си беше възвърнал душевното си спокоствие и беше щастлив,че всичко със майка му е наред.Очертаваше се да има доста тжка програма,тъй като беше изпуснал някой от уроците и сега трябваше да наваксва.
След изобилната закуска със бананов шейк,ябълков пудинг и сок от ябълка,Хенри са запъти към първият час за деня-Вълшебство.
Беие напарвил така,че порфесор Мозли да не научи за проблемите му,иначе можеше и да не караше миналият път.Усмивкта му се върна на лицето му,беше готов за всякакви предизвикателства и когато вече беше в статяа,разбра,че желанието му се е сбъднало.
Поздарви няколко от децатакойто позанавше,осатви раницаат си на чина и със доволноизражение седна на мясотоси.Отвори учебника си,за да види до къде са стигнали и видя,че днес ще взимат три магий.
"Чудесно,това ще бъде един вълнуващ час"-помисли си първокурсникът,който се баше настроил на вълна практически магий и заклинания.
Професор Мозли,както винаги във чудесно настроение,поздарив децата,каз им няколко забележки от предишните работи и се захвана със урока.
Магийте върху който щяха да имат практическа работа бяха Алохомора,"Импервиус","Инсендио и "Инкита Инфламаре".Хенри си записа чутото от казаното,остави на страна принадлежностите си и се залови за работа.Първа,която се зае със практическото занимание беше Ан Шеверенко,рускиня или украйнка от дом Слидерин,която се показа като доста старателна и изобретателна.Като начало той щеше да почне със алохомора и затва се огледа място в статяа,откъдето трябваще да започне.Погледът му се спря върху врата,водеща към кабинетът на учителката.Момчето се спря до нея,извади магическата си пръчка и със твърд глас каза:
-Алохомора!
Перфектно изпъление на магията и мигом ключалката щракна и вратата се отвори.Той пристъпи бавно напред и като затвори вратата след себе си,започна да оглежда мястото.Търсеше нещо,окето щеще да му бъде от полз при второто заклинание.Търсенето продължи кракто,защото Хенри се натъкна на няколко кристални шишета със вода.Доволен от видяното,той се накани да взе едно от тях и да го изпробва,когато се спъна,удари се въ вамсата и шишетата полятяха към него.Нямаше никакво намерение да стане мокър,затова реагира бурно и със едно движение на пръчкаат извика:
-Импервиус!
Резултатът беше впечатляващ,водата идваща към него беше моментално отбълснаати върната във шишетаат.Хенри успя да ване бутилките и след акто ги посатив на масата,продължи със послединет две магий.
В стаята имаше стара ръждясала камина,която както изглеждаше не беше палена от м ного време.Първокурсникът се вгледа внимателно във нея и след кратък размисъл,насочи пръчката си към нея и каза7
-"Инсендио!
Камината внезапно избухна,започна да трепти и след няколко сунди тя започна да се пълни със голямо количестово огън.Наоколо насатан огромна топлина и всчко беше заобиколено от ярките огнени езици на огъня ,който се разгаряше със все сила.Оставаше му едно заклинание и щеше да приключи със тази задача.
Хенри Имаше една празна кофа,във която наля до средата вода и се захвана със последното заклинанание.Насочи пръчката си към кофата и със споокен гас каза:
- "Инкита Инфламаре!
От върха на пръчака му се образува голямо кълбо от огън,който момчето внимателон насочи към кофата и във същият миг се чу един трясък,наоколо се разплиска вода,но огнената топка беше загаснала и момчето приключи напълно укспешно със задачата си.

Поредният студен и мразовит ден, без сняг или дъжд, но ужасно дразнещ заради хлъзгавите стълби, пътеки и т.н. По ГЗМС, Мозли не ги изкарваше навън, за да им показва създанията, е, може би не беше заради студа, самите създания не се срещаха току-така. Сега Айшевария имаше Вълшебство и крачеше забързано към кабинета. Уф, часовете по всички предмети започваха да стават много скучни - само теория, теория и теория... Нали имаше магия, не можеше ли да се възползват от нея? Нали бяха магьосници, както постоянно си повтаряше чернокоската. Отвори троснато вратата на класната стая и след като избута един рейвънклолец си седна на мястото. Втренчи поглед в една точка и зачака професорката да започне с поредния скучен урок.
- Добър ден. Днес ще изучим три заклинания. Само с обяснения, другия път ще Ви показвам. - “О, ама сериозно?!” - саркастично си подметна, но само наум и заби леко нокти в юмруци. Мразеше и когато Мозли си изливаше гнева върху тях или поне говореше с такъв ужасен тон. И без това й беше нервно, директорката само бе излишна. Когато свърши с теорията, жената им каза домашното и излетя от стаята. Айша изръмжа, драсна на пергаментов лист домашното, естествено не си направи труда да преписва урока, и се изправи, за да упражни заклинанията.
Огледа обстойно помещението и погледът й спря върху нещо като кутия, която имаше ключалка. Издиша рязко и се доближи до нея, след което вдигна магическата си пръчка, насочи вниманието си върху кутията и произнесе:
- Алохомора. - не се чу нито щракване, нито нищо. Колко мразеше да не става от първият път. Стисна устни, присви очи и разшири ноздри, после замахна рязко с пръчката си и изрече:
- Алохомора! - лека светлина, щракване и капакът на кутията се отвори. Добре, все едно какво имаше вътре, сега бе ред на следващото заклинание.
Импервиус... Как щеше да го приложи? Огледа се и забеляза подходът на няколко от останалите ученици, след което реши, че ще направи същото. Вдигна пръчката и замахна:
- Агуаменти! - струя вода изникна, а чернокоската побърза и съсредоточавайки се, веднага извика - Импервиус!
Уау! Стана от първият път! Водата бе отблъсната от заклинанието, а момичето бе доволно. Устните й трепнаха в усмивка, обърна се и погледна към дъската, където бяха изписани другите магии. „Инсендио”- за палене на огън. Вдиша дълбоко и се завъртя на пети, след което се насочи към камината на кабинета, в която имаше само въглени и никакви палмъци не трепкаха. Първокурсничката приклекна, съсредоточи се и произнесе ясно:
- Инсендио. - неуспешен опит. Издиша много дълбоко и звучно, тръсна глава и отново насочи вниманието си към камината. Ох, мразеше да не се получава от първият път - Инсендио.
Не се случи нищо. Е, все пак бе само първи курс, това беше нормално. Стисна устни и се отказа, решавайки да продължи с последното заклинание, а именно - „Инкита Инфламаре”. Пъргаво се изправи и с няколко крачки стигна до кофите, които бяха пълни с вода. Избута една хафълпафка и след като прочисти гърло направи опит:
- Инкита Инфламаре! - няколко искри, но нищо повече. Въздъхна, изпъчи гърди и пробва отново:
- Инкита Инфламаре! - малко кълбо огън излезе от върха на магическата й пръчка и се загуби под повърхността на водата, а струйка дим се изви над кофата.
Така беше добре. Сега остана само „Инсендио”. Скръсти ръце пред ръцете си и се върна на мястото си, сетне се заигра с магическата пръчка между пръстите си, докато не й доскуча твърде много и не реши, че е редно да направи нов опит. Примири се, закова погледът си върху пергаментовият лист, лежащ на чина й и замахна с пръчката:
- Инсендио! - лумна голямо кълбо огън, който мигом запали хартията и пламъците заиграха. Айшевария подскочи и започна да се оглежда трескаво, докато не се осъзна и извика:
- Агиаментиу! Агуаменти! - струята вода изгаси кълбото огън и момичето направи гримаса. Сега трябваше да запише наново домашното.