Трети урок

+15 т.

Доста лоши новини получи Хенри тъкмо когато нещата в училище му потръгнаха и успя да се климатизира към обстановката.Настроението му доста се понижи,когато чрез един от петокрусниците на неговият дом разбра,че майка му е станала жертва на грабеж и във резултат на това се намира въвболница заради сирният шок,който е имала.Момчето се опита да не се разтройва,обаче емоцийте взеха връх и докато вървеше към кабинетът по Вълшебство,започна да плачи и да крещи.
Не искаше никойда го вижда така,затова първокрусникът се овладя,сложи си каменно изражение на лицето и влезе вътре.
Оставаше около две минути до почването на часа,затома той бързо седна на един от чиновете и си извади нещата.Даде си няколко секунди за преговор,опита се да изглежда спокоен и вдиши и издише няколко пъти въздухза да се увери,че е добре със кръвното си налягане и няма да му стане лошо.
За добро или лошо днешнитя час беше за магията Лумос и магията Агуаменти,за който Хенри беше чел доста неща вкъщи преди да дойде.
След малко се появи професор Мозли и за да не разбере нещо,момчето се усмихна насила и започнада си драсканещо.Тяотдели няколко думи за заклинанията,техните свойствата,както и теоретичната част,коятот рябваше да бъде научена от децата.
За облекчение на Хенри,тазичаст от урока прикючи и тойможеше спокойно да се захване със практическата част от работата.Не занеше дали ще сесправи,не усещаше някако желание да успее,но въпреки това реши да опита и да не мисли за неприятнаат случка.Реши да започне със магията за вода Агуаменти и извади от чантаат си магическата си пръчка.
Стана от мястото си и отиде до кофата,която трябваше да се напълни със вода.Бавно затвори очи,стисна толкова силно пръчката все една щеше дая счупи и максимално напрегна съзнанието си.
-Агуаменти!-гласът му проехтя някак безжизнено,отпуснато без настроение,но пък опитът се получи от първи път.от пръчката му започна да се появява вода,той я насочи към кофата и след две минути тя вече беше пълан до горе.
За да не губи време,Хенри веднага изпълни втората магия и този път насочи магическата си пръчка,към тъмнаат част напрозореца и произнесе:
-Лумос!
Ярка светлина блесна от пръчката му,огря цялата сатя и след като я остави така за малко,момчето направи противополжното заклинание и помещението стана отново по-мрачко.Хенри се върна на чина си и до края на чина остана мълчалив,разсеян и не обърна внимание върху това,което казваше учителката.

Времето днес бе мрачно и студено, имаше изключително силен вятър, а по някое време на деня над замъка надвисна лека мъгла. И дори всички ученици да бързаха по коридорите, устремили се към топлата обща стая или кабинета за следващия час, на Аш не й пречеше да излезе навън рано сутрнта. Така и бе направила, седеше под короната на едно вековно дърво в двора на Хогуортс и се взираше в далечината безцелно. Косата й се развяваше силно, а мантията й плющеше, удряна от безмилостният вятър. Момичето хвана косата си и я завърза на хлабав кок, колкото да не й влиза в очите. След това започна да къса малки стръкчета трева и да ги увива около показалеца си, а празният й поглед продължаваше да се рее в нищото. Погледна към часовника си - след няколко минути имаше Вълшебство. Положи дясната си ръка за опора и се изправи бавно. Изупа мантията си, а в този момент кокът й се развали. Слидеринката въздъхна и се запъти към замъка. Вървеше срещу вятъра, което до някаква степен помагаше на раздразнението й заради кичурите коса и те не й се завираха в очите. Крачеше толкова бързо, че ако някой погледнеше през прозореца от някоя висока кула щеше да я помисли за тъмна призрачна сянка, която се рее през моравите.
Скоро вече беше пред кабинета на Мозли и побутна с крак вратата, която изскърца. Настани се на мястото си и затрополи по чина с пръсти. След малко звънецът удари и Елеонор влезе усмихната в стаята. Поздрави децата и се настани зад катедрата си. Тази жена имаше изключително странен характер. Айш повдигна вежди многозначително и изкара припряно пергаментов лист и перо от чантата си. Ръката й започна да препуска по хартията, опитвайки се да проследи всяка дума на директорката. След като предаде теорията, професорката насочи пръчката си към една от наредените кофи и произнесе заклинанието "Агуаменти". Миг по-късно тя се напълни с вода и помещението се изпълни с въодушевени възгласи. Слващото заклинание, за което Мозли започна да говори бе "Лумос". Това чернокоската можеше да прилага, често й притрябваше, а и не беше много трудно. Преподавателката обясни за тази магия и обясни домашното. Учениците записаха всичко и преподавателката ги пусна да се упражняват.
Първокурсничката зачака някаква част от децата да се изредят пред кофата за "Агуаменти" и след малко също се нареди до останалите. Когато дойде нейният ред тя изправи рамене, вдигна магическата си пръчка и стисна устни.
- Агуаменти! - гласът й бе някак безжизнен, сух и безразличен. Присви очи, стисна здраво пръчката си и опита отново:
- Агуаменти! - отново нищо. Само лека искрица изникнала от пръчката.
- Хей, побързай малко! - недоволен, провлачен глас се чу зад нея и слидеринката повдигна дясната си вежда, след което се обърна бавно. Прикова погледът си върху високо, колкото нея момче и насочи пръчката си към лицето му.
- Агуаменти! - доста силна струя вода изникна и обля цялото лице на досадника. - Сега по-добре ли е?!
След което се върна до чина си и седна. Нямаше смисъл да упражнява "Лумос", знаеше, че го може, но Мозли бе наблизо и щеше да е добре да го приложи.
- Лумос! - произнесе ясно и от магическата й пръчка бликна лъч светлина, който огря мъничка част от помещението. Не я загаси ами се заигра с нея, все нещо трябваше да прави до края на часа. Насочваше светлината към дланта си и я отдалечаваше, абе глупави работи.
Скоро директорката ги пусна и Аш се изниза бавно от стаята.