Урок номер едно

Клатушкайки се бавно Пати се отправи към урока по ЗСЧИ. Тя стигна стаята, отвори вратата и се запъти към бюрото. Там имаше най - различни хартийки, които никой не знаеше за какво служат. Скоро дойдоха и децата. Пати се изправи и се представи. След това започна с урока.
- Така...деца, пророкуването,а извинете, Защитата срещу черните изкуства е много важен предмет и изисква доста учене. Днес искам да ви запозная с магията Лумос
Патрисия хвана една книга и разлисти. След като не намери това, което й бе необходимо я тръшна на бюрото и затърси правилната. След няколко минутно търсене я намери и дълго я разгръща. После отвори на първата страница и зачете с мистериозен и отегчаващ глас.
- Магията се казва "Лумос" и произлиза от латинската дума "liminis" което означава светлина . Тя се изпълнява така : - Рита извади пръчката си като едновременно с това обясняваше - Взимате пръчката си , държите я здраво . След което се съсредоточавате и казвате уверено "Лумос"
Жената се съсредоточи, насочи магическата си пръчка към едно от децата и под носа му избликна струя светлина, след като Пати произнесе името на магията.
- Такааа, а сегаа сте виee - проточи тя след малко.

Доста неща му се струпаха покрай тези учебни предмети,но Хенри успя да сес прави със домашните,който не беше предал и сега се беше запътил към кабинетът по ЗСЧИ,където щеше да се запозане със учителкаат,както и да получи първият си урок.По природа Хенри беше досат издръжливо дете,което обичаше да спортува и да се занимава със различни неща,така че тези натоварвания покрай училището хич не му пречеха.
След няколоко минути влезе във статяа,която досущ н беще предназначена за перподаване на този предмет и сато се огледанаоколо,напарви му впечатление,че е досат мрачно и светлина не се вижда почти никъде.Той беше първият първокурсникът,който присъстваше и седна на първият чин,докато се появи учителката.Тя не се бави много и след секунди Хенри вече се запознаваше със совята учителка,която му се стори малко объркана и разсеяна,но иначе от пръв поглед му допадна.
Професор Джейсън се запозна на децата и като се предсатви,премина към първия урок,който беше магията Лумос.Нагледно тя демонстира как трябва да се прави и когато приключи,даде знак да започнат и да се пробват.Момчето,което притежаваше доста добра памет и концентрация,веднага се захвана и застана пред един от своите съученици.Взе пръчката си и като се концентрира,лехо замахна със нея към него и каза:
-Лумос!
Не очакваше да се получи от първи път,но за удоволствие на учителката,под лицето на другото момче,белесна огромен сноп светлина,който огря цялата сатя и мракът се изпари.Първокурсникът остана доволен от крайния резултат и седна на мястоот си.

Айшевария имаше ужасно много домашни и почти никакво свободно време. Не, че пишеше всичко, избираше си по-кратките и лесни домашни и ги пишеше набързо. И пак получаваше високи оценки. Освен че имаше фотографска памет, момичето запомняше лесно и всякакви теоретични материали, така че лесно наизустяваше уроците. Бе решила да слкедва целите си безпогрешно, та гледаше да няма кой знае колко отсъствия от часовете и да бъде редовна.
Този час имаше ЗСЧИ и малко преди биенето на звънеца влезе в кабинета на учителката. Уф, всички класни стаи бяха еднакви. Свлече се на най-близкият чин и спусна косата си пред лицето, заигравяики се с парченце хартийка. Скоро пристигнаха останалите деца и огласиха помещението с глъч, но с влизането на професорката, шумът утихна. Джейсън не допадна на чернокоската, никак. Ужасно разхвърляна, като се съди по бюрото й, неориентирана и разсеяна жена. Отне й няколко минути да намери книгата, която търсеше и слава-богу скоро я откри. Започна да им чете урока и след като им показа новото заклинание - Лумос - им каза да се упражняват.
Айша се изправи леко и отметна косата си назад. Вдигна магическата си пръчка и я насочи към дъното на стаята. С крайчеца на окото си забеляза, че повечето ученици се справят и присви очи. Съсредоточи се и изрече ясно:
- Лумос. - по дяволите, само няколко искрици. Стисна устни и отново насочи вниманието си към магията. - Лумос! - малко изнервено викна и от пръчката й излезе лъч светлина, който огря една част от кабинета.
- Така те искам. - отсечено си промърмори под носа и след като седна на перваза на прозореца загледа жалките опити на останалите.