Втори урок

Заглавие: Втори урок Вто Дек 08, 2009 12:13 pm

Този път се надявах учениците да не са толкова изненадани от поляната. Нямах време за губене. Трябваше да ги подготвя добре, защото ако някой изкараше ниска оценка на изпита... Лошо му се пише.
Отворих вратата и там вече ме очакваха учениците. В началото поляната беше като миналия път - слънчева, със зелена трева и синьо небе. Но когато влязох обстановката се промени. Тъмни облаци закриха въображаемото небе. Това вече беше по-добре. Разбира се, на поляната остана топло.
-Здравейте! - поздравих студено и без да чакам отговор, започнах с урока. - Днес ще имаме и практика, и то доста неприятна, но необходима. Преди това, естествено, ще ви преподам урока. - замахнах с ръка, дъската от миналия път се появи, а след това се появи и цял текст:

Пихтиест червей

Мистично същество, но е безполезно. През 1856 година Тео Вонкартие (1860-1878), магьосник, роден в Италия започнал работа експериментирайки с най-различни магически и мъгълски същества. Той работил няколко години, постигайки невероятен успех, макар, че никога не изпълнил мечтата си. Министерствово на Магията в Австрия чуло колко блестящ магьосник е Вонкартие и му писали писмо, в което го поканили да работи за тях в отдел Екпериментални магии. Вонкартие разбира се приел, защото винаги искал да работи в Миснитерството. Заминал той в Австрия и до борени дни се превърнал в началникът на отдела, където работел. Всички там му говорели колко блестящ бил той, макар,че някои му завиждали. Така Вонкартие работил няколко години в Министерството на магията на Австрия. Тогава обаче той си спомнил за своята неизпълнена мечта, а именно да създаде същество, което да е кръстоска между магическо и мъгълско създание. И той решил да изпълни тази своя мечта. Изоставил работата си и няколко месеца се занимавал единствено със съществото. Накрая решил, че не бива да започва с нещо опасно и огромно, а с дребно и безопасно. Той избрал магичекси охлюв и мъгълски червей, решавайки да кръсти съществото магически червей. Според плановете му животното щяло да бъде безопасно и дребно, но изключително полезно - най-вече за лековити цярове. Но плановете му се объркали. Когато той създал съществото, то се превърнало в червей с черупка, който бил толкова пихтиест, че с един юмрук можел да бъде смазан. Вонкартие бил толкова разочаован, когато направил тест и установил, че съществото е полезно единствено в сгъстяващи отвари. Заклел се никога повече да не прави експерименти между две коренно различни същества.Той нарекъл животното си пихтиест червей, колкото и жалко да звучи това. Животното не само, че било почти безполезно, ами и му навлякло огромни неприятности. Няколко дни по-късно магьосникът Рафаел фон Дюе от Франция подал оплакване срещу Тео Вонкартие. По онова време един от законите бил, че дори и да се работи в отдел Експериментални магии било забранено да се експериментира с две същества и още повече - да се създава трето, кръстоска между първите две. Тео Вонкартие бил изпратен в затвора, но лежал само седмица. Съдбата му била решена бързо - екзекутиране. На 19 октомври, 1878 година, великият магьосник Тео Вонкартие бил обезглавен, заради "престъплението", че създал магическо същество. Няколко години по-късно учени открили, че пихтиестите червей предпочитат да живеят по гори и да спят където и да било в тях, та дори и надолу с главата, залепнали на някое дърво. Още по-късно пихтиестите червеи били определени като "нахални същества", тъй като ядели единствено зелки. Преди 50 години хората започнали да сипват в лечебните си отвари смес от пихтиест червей и това помогнало много. Преди 30 години доктор Джон Спенсър направил опит да направи лекарство от слузта на пихтиестия червей, но ние знаем, че то е от Класфикация Х - невъзможмно е да се направи лекарство единствено от слузта му. Преди пет години пихтиестите червеи са определени от Министерството На Магията за застрашен вид животни и всеки пихтиест червей, който е открит в Англия бил незабавно изпратен в най-близкият резерват за животни.

-Това е урокът. За другия път искам да знаете поне половината от фактите за пихтиестите червеи! А сега, вероятно се досещате каква ще е практиката ни. - направих няколко стъпки до една клетка, която се появи без учениците да видят. Оставих я на земята пред децата, събрали се почти в кръг. Всеки от вас трябва да си избере по един пихтиест червей, да го нахрани, после да вземе ръкавици от змейска кожа и да изчака червеят да пусне слуз. Тогава елате при мен и аз ще Ви дам две пликчета - едното за недоизядената зелка за тестване здравето на червея. В другото пликче ще пъхнете малко слуз. - някои от децата направиха гримаси. - Когато свършите, идвате отново при мен и ми давате пликчетата. Аз ще изсипя слузта в котел, пълен с отвара. Ако до обяд отварата Ви стане наситено оранжева, значи сте се справили блестящо. Кошниците със зелките и ръкавиците са там. - посочих две кръгли плетени кошници на около пет метра от учениците. Всеки се зае със задачата, а аз седнах на мократа трева и започнах да ги наблюдавам.

П.П. Искам РП, че сте присъствали в час, но да напишете и как се занимавате с пихтиестия червей. Да не е по-кратко от 15 реда! Домашно нямате.

Заглавие: Re: Втори урок Чет Дек 10, 2009 5:14 pm

Истинско предизвикателсто щеше да се окаже вторият час по ГЗМС за всички първокрусници,защото професор Мозли им беше приговила една изненада от която едва ли всички щяха да останат доволни.През това време нищо неподозиращият Хенри се занимаваше със своята кореспонденция,която беше предназначена към роднините си,със който се беше разбрал да пише,когато има нещо важно във училиещто или пък ако той самият има проблем или пък да им съобщава нещо.
Горе-долу това продължи около 40 минути,после по училищните сови изпрати писма до Австралия и Беларус,където имаше свой лели и братовчеди,със който си общуваше,когато имаше възможност.
Около половин час по-късно,Хенри вече се намираше на поляната,където учителката вече беше добла и събираше децата на групаоколо себе си.Той беше убеден,че сега ще имат практика и за негова радост това се оказа вярно,въпреки,че не остана особенно възхитен,когато разбра със какво ще се занимават.
Явно учителката бързаше да премине към пракитката,затова за няколко минути представи урокът за пихтистият червей и когато приключи,показа им една голяма клетка,кедтосе намираха червейте и учитеката им обясни какво трябва да правят.
При видът им момчето едва не повърна,а имаше други,който просто им сатваше лошо и припадаха на земята.Гледката не беше кой знай приятна,затова момчето със каменно изрежение отиде до клетката,избра си едни малко по-протевни червей и се захвана за работа-Сложи си ръкавиците от змийска кожа,взе зелката и като я наряза на няколко парчета,започна да дава на червия да яде от нея.Първите няколко минути,момчето не постигна никакъв резултат и гадината въобще не си напарви труда да опита от зелкта.После обаче,като че ли неиздържа на изкушението и започна да яде листата на зелката,която му се стори доста апетитна и след няколко минути вече беше изял голямо количество от не.Първокурсникът гледаше всичко това със леко удоовлствие и когато червият се нахрани,реши да го изчака за да отдели слузта.
Предстоеше му най-гадното нещо да парви,обаче като преглътан няколко пъти,Хенри приготви две хартиени пликчета и във едноот сложи остатъка от зелката.Когато червият приключи със своята работа,със гримаса на погнусна и отвръщение,той взе слузта и сложи във другото пликче.
Тази работа за негово облекчение приключи и сега отиде при професор Мозли,за да й предаде пликчетата и тя да се занимава със тях.Рейвънклоуецът предаде нащата си на учителката и седна на поляната,за да си отпочине малко след свършената работа.Видя как професор Мозли ,отиде до котела и изсипа слузта вътре и започна да бърка.Към обяд щяха да стане ясно дали отварата щеше да се получи ил не ,затова момчето се отдаде на следобедна дрямка и заспа на зелената морава.

Заглавие: Re: Втори урок Чет Дек 10, 2009 6:23 pm

Браво, +15 т.!

Заглавие: Re: Втори урок Съб Дек 12, 2009 10:45 am

Оставаха по малко от пет минути до началото на часа, а Джесика закъсняваше. Тя и приятелите и бързо си запровираха път, през навалицата от ученици, които на свой ред също се бутаха като луди. Най - накрая стигнаха до стаята по ГЗМС, щом влязоха забелязаха, че вместо красиво безоблачно небе от миналият час, сега бе облачно и мрачно. Макар че топлината не бе изчезнала от стаята, Джес почуства лек хлад, който сигурно се дължеше на обстановката.
Професор Мозли поздрави доста сухо учениците и започна с урока. Днес щяха да учат за най - скучното създание раждало се някога, щяха да имат най - гнусната практика. Адамс и останалите Слидеринци до нея, направиха финзиомии на погнуса, те се бяха настанили в формата на полумесец и наблюдаваха професорката. Тя говореше тихо и монотонно урока беше скучен. Джес се облегна на рамото на Алиса и затвори очи. Успя да се концентрира поне да слуша думите на професорката но това си беше трудна работа. Щом тя свърши дойде ред на най - гнусната част, практиката.
След като всеки се сдоби с по един гнусен, малък бял червей всички започнаха. Адамс все ръкавиците си от змийска кожа, сложи ги и хвана съществото пред нея. То започна да се мърда ту наляво ту надясно, очевидно не му беше приятно в ръцена на Слидеринката. Тя взе една маруля наряза я на няколко пърчета, и започна да пълни устата на червея. "Как може това чудо да е толкова гнусно" помисли си тя, и направи доста смешна финзиономия. Слидеринците до нея се изсмяха, а тя само им се оплези и се наведе надолу.
Създанието бавно се нахрани, а Джес отиде до професор Мосли взе две пликчета. Щом се връна в едното прибра марулята, а другот остави празно, като чакаше червея да пусне слузта. Щом той бавно започна да пуска нещо гъсно и гнусно, на Джес и се догади. Без да се усети когато и от сребриста стана катранено черна, но щом забяляза тя не я оправи. Без да се бави тя махна слузта от погледа си, като я сложи в пликчето. Най - накрая всичко свърши, Адамс махна червея и пликчетата, даде ги на професорката и седна с облекчение на тревата. Всички до нея също бяха свършили, явно и на тях не им се бе отразила добре слузта, защото по лицата на всички бе изписано отвращение. Слидеринката върна предишния цвят на косата си, защото не и харесваше това черно и до края на часа седеше облегната на Алекс. Щом часът свърши всички бързо се изнизаха от стаята.

Заглавие: Re: Втори урок Съб Дек 12, 2009 6:36 pm

+20 т.!

Заглавие: Re: Втори урок Пет Дек 18, 2009 5:41 pm

Слушах с голям интерес и записах следното:
Мистично същество, но е безполезно. През 1856 година Тео Вонкартие (1860-1878), магьосник, роден в Италия започнал работа експериментирайки с най-различни магически и мъгълски същества. Той работил няколко години, постигайки невероятен успех, макар, че никога не изпълнил мечтата си. Министерствово на Магията в Австрия чуло колко блестящ магьосник е Вонкартие и му писали писмо, в което го поканили да работи за тях в отдел Екпериментални магии.
Не бях чула преди за тези неща. Едно момиче, което беше от Хафълпаф и седеше до мен каза:
- Пихтиестите червеи са онези, забравени от еволюцията гадове, които ме отвращаваха в часовете по ГЗМС, когато ми тупваха буркан с марината на чина и вече никой не се опитваше да ме убеждава, че Мерлин е създал всяка твар на земята.
Ядосах се от казаното и казах на висок тон:
- НЕДЕЙ ДА ГОВОРИШ ТАКА ЗА УРОЦИТЕ!
Проф. Мозли явно се ядоса, че прекъсвам часа и сигурно ме очакваше наказание. Хафълпафката се изсмя, а от очите ми се стекоха студени сълзи.

Заглавие: Re: Втори урок Съб Дек 19, 2009 10:45 pm

Виж сега. Трябваше да пишеш първо в "Първи урок". Второ, писала си това, когато още не си знаела в кой дом ще си и дали въобще ще си одобрена. И трето, каква е тази хафълпафка, за която говориш? Трябва да обясняваш повече. Все пак ще ти дам 5 т., защото си се постарала да напишеш нещо.

» Втори урок
» Втори урок
» Втори урок
» Втори урок
» Втори урок