Втори урок

Лека полека Хенри успя да свикне със бързият начин на живот във училището и успя да се климатизира във атмосферата на учебните часове,който беше доста натоварваща,но пък за сметка на това доста се забавляваха децата във час и научаваха нови знания,който им помага за по-нататъчното им развитие.
Днешният ден не беше от най-добрите,защото навън времето се разваляше и според прогнозата на любимият на Хенри магьосник синоптик Чарли Вълшебника,който беше доста точен между другото,не предвещаваше нищо добро за цялата седмица и се очакваше силни ветрове в комбинация светкавици и пороен дъжд.Това по никакъв начин не се торази върху момчето,което се чустваше доста добре тук,сред тази приятелска атмосфера и вече беше си напарвил контакти със няколко деца от другите домове.
Като цяло имаше досат неща да свърши,но първо влезе във стаята по Вълшебство при професор Мозли,където щяха да протичат теоретичните и практичните занятия всеки срок.
След като седна на мясото си и поздрави момичето от Слидерин,което стоеше пред него от редицита от чинове,момчето хвърли поглед към писмото,котео беше получил преди малко,където се съобщаваше за неговият любим братовче,който със пълен успех навлизаше във телевизият,киното ,театърът и музиката и се превръщаше във истински гений за публиката.
Това реши да го остави за после и се загледа към дъската,където перподавателката им представяше първата магия,а именно акцио-призоваваща магия за предмети и вещи и демонстартивно им показа как се извърша и за ,какво служи точно.Докато я наблюдаваше,Хенри се опита да запомни всичко до най-малкият детайл,защото искаше при практиката да е усвоил всичко добре и теоретичните му знания да му помогнат и на практика да се справи със магията.
Като цяло часът премина доста вълнуващо и учениците определено не останаха разочоровани от видяното и ъсс нетърпение започнаха да очакват първоот упражнение,където щяха да покажат какво са научили.Хенри на бегом ицеле навън и се втурна къв библиотеката,където щеше да си отпочине малко,преди да се захване със домашните и упражненията по някой от предметите.

Писък и Айша се събуди. Отвори рязко очи и задиша учестено. Положи длан на челото си и стисна очи за миг. Отново кошмар. Гаден, отвратителен, пронизващ кошмар, който се повтаряше всяка нощ напоследък. Преглътна и се взря през прозореца. Малки бели снежинки плавно летяха из въздуха и безгрижно се наслаждаваха на своя танц... Но след миг щяха да докоснат земята и да се стопят... От тях щеше да остане само веселият спомен, че са допринесли за трупането на малка преспичка снежец. Такава бе съдбата на всички. Всички бяха обречени на смърт. Чернокосата изпухтя и се изправи бавно. Зарови пръсти в косата си и погледна към часовника. Супер. Отново щеше да пропусне закуската. Облече се набързо, навлече вече леко раздърпаната мантия и прокара бавно четката през кичурите коса. Втренчи се в отражението си в огледалото, в стаята на момичетата и присви очи. Запрати четката си срещу стъклото и излетя от помещението. Забърза по коридорите с учебник под ръка, заглеждайки се през прозорците си по пътя. Смразяващата зима идваше. Мощна, властна и мрачна. За някои значеше смърт, за други живот, за трети просто забавление и наближаване на празниците.
Влезе в кабинета по Вълшебство - бе една от първите - и се настани на един от предните чинове. Отвори учебника си и го заразлиства, правейки се, че чете. Елеонор пристъпи в стаята след няколко минути и Айшевария вдигна поглед да я разгледа. Бе неземно красива. Толкова стройна, такива правилни черти на лицето имаше, беше просто безумно да е човек. Слидеринката завъртя очи и започна да бели малка кожичка до нокътя на показалце си, с един от дългите си нокти. Когато звънеца оповести началото на урока, първокурснчката опита да се съсредоточи върху думите на Мозли. Щяха да вземат за магията "Акцио". Беше сложна, някъде бе чела за това заклинание. Започна да записва, да, наистина започна да записва, най-важното, като същевременно с това се опитваше да не отклонява внимание от директорката. Когато теоретичната част свърши, професорката им показа как се изпълнява процедурата. Не изглеждаше особено лесно. Чернокоската бе сигурна, че ще има практика, но учитеолката ги разочарова. Айшевария сключи недоволно вежди и направи на хартиена топка записките си. Все пак успя да намери малко местенце на пергаментовият лист и за домашното и когато преподавателката ги пусна, Аш излетя от стаята.