Първи урок

Ами добре
Още по добре

Без да губи време,Хенри се зае да присъства във следващият час,който беше Грижа за магическите си съзадния,който чакваше със най-голямо нетърпение,тъй като обожаваше животинте и нямаше търпение да се срещне на живо със някое от създанията,за който беше чувал.Но преди това се зае със външният си вид,облече си униформата и мантията,после си направи фешън прическа,изми си зъбите и като си похапна от любмият си плодов кейк,запъти се на двора,където останалите първокурсинци се събираха.Единственото му притеснение от цялата работа беше,че все още не беше готов да се упражнява със някое от приготвените създания и изпитваше страх особенно от по-големите и всичко може да сатане,ако например учителката му даде да се грижи за огнен огнемет.
Все пак очакванията му много и както беше обещал на родителите си,щеше да се старае много във учението,домашните,какато и дисциплината,тъй като за самите учители това също има важно занечение.
Когато всички сес ъбраха на голямата,мека поляна опъстерна със най-ухаещите и карсиви цветя,зеленикави храсти и оглобни ябълкови дървета,професор Мозли ги подкани да се съберат на една група и започна със пъвият урок,който беше за класификацията на различните видове създания.
Хенри извади един огромен лист пергамент и толкова бързо пишеше,че за по-малко от две минути беше приключил,преди учителката да е свършила да говори.
След приключването на теоретичната част,самата учителка се представи на първокурсниците и накратко им обясни какаво ще са й изискванията през годината.След това самите деца едно след друго започнаха да се представят и накрая дойде неговият ред:
-Здравейте,професоре!Казвам се Хенри Столнбърг,първи курс и съм от дом Рейвънклоу.Роден съм във Англияно живеех във Германия до перди няколко дни,коагто получих известието за училището и пристигнах със родителите ми тук.
Радвам се,че съм ученик от това училище и се надявам,че през това врее ще мога да опозаня и да разуча материята на този наиситна прекрасен и чуденвоат предмет-отвърна Хенри,който като че ли малко се поувлече,но за сметка на това пък му хареса новата учителка и беше спокоен занапред и едва ли ще ше да имаше проблеми с осатащите часове.

Айшеваря вървеше към кабинета по ГЗМС с пакет шоколад в ръце. Отчупваше парченца и ги пъхаше в устата си. Напоследък ядеше много малко, понеже сънят не й достигаше и пропускаше закуската в Голямата зала, a след това й прилошаваше и започваше да се чувства отпаднала.
- Хей, внимавай къде стъпваш! – изкрещя на някакво момиче, което й бе препречило пътя и завъртя очи. Открехна вратата на класната стая и без малко да изпусне шоколада си.
Вместо дървен под имаше безкрайна поляна, отрупана със свежа трева и цветя. Таванът бе заменен от наситено-синьо небе, по което чуруликаха птички. Мозли седеше на сянка под едно от дърветата и се усмихваше на децата. С вдигнати от почуда вежди Аш се настани на меката трева до другите ученици и излапа наведнъж шоколада. Скоро звънецът би и директорката им заговори:
- Днес ще учим за класификациите на магическите създания. – скууука. А чернокоската взе да си помисли, че ще им показват някакви интересни създания. Килна глава назад и запримижа срещу слънцето, докато останалите записваха урока, показан им на черната дъска, която проф. Мозли измагьоса. След малко учениците спряха да пишат и Айшевария също се надигна.
До края на часа щяха да се представят. Ами, хубаво, да видим какъв щеше да е крайният резултат от това. Елеонор бе първа и след това подкани и останалите деца.
Дойде неизбежното – реда на Айш. Тя се изправи бавно, а кичури коса паднаха около лицето й. Слидеринката ги прибра зад ухото си и заговори:
- Името ми е Айшевария Консуело Джералдине и по националност съм… ами май че индийка. Живея в Лондон, Англия, в сиропиталище „Св. Джоузеф”. Падам си по Черните Изкуства, не че смятам да ги практикувам… – „Поне не много” – помисли си и устните й трепнаха – …Елементаристиката, Легилимантиката и Оклумантиката, а също и природата, странните създания и изкуството. А, да, и съм от Слидерин, първи курс. – усмихна се кисело на професорката и отново се излегна на тревата. Няколко от останалите ученици я загледаха втрещено, но после се обърнаха напред. Момичето отново завъртя очи отегчено и въздъхна. До края на часа се представиха още усмихнати дечица, а когато звънеца оповести края на урока, чернокоската се изниза след другите.

Лиса Драгомир се беше запътила към следващия си учебен предмет-Грижа за магическите създания (ГЗМС). Пристигна тъкмо на време. Всички се приготвиха и зачакаха,за да чуят какво ще им разкаже учителя. Преподавателя се представи и ни каза набързо за какво ще учим тази година. Създанията бяха много безобидни,но въпреки това децата бяха сигурни,че ще им е много интересно и забавно. Урокът беше за класификацията на магическите създания. Лиса, седнала на земята и скръстила крака,извади пергамента си,мастилото и перото и започна да си води записки от урока. Учителката започна да задава въпроси на учениците. Стигна и до Василиса.
-Здравей,мила. Как се казваш?
-Лиса...Василиса Драгомир..-каза високо и сигурно слидеринката.
-Струва ли ти се ГЗМС интересен предмет и ако да или не защо?-попита тя спокойно момичето.
-За мен Грижа за магическите създания е един от любимите ми учебни предмети,защото в него научавам много за магическите създания,които са много интересни.
-Ще назовеш ли пет магически създания.По едно от X,XX,XXX,XXXX,XXXXX.
-Да,разбира се..
Х-пихтиестия червей
ХХ-гном,домашно духче,Съчко
ХХХ-Душко,Тестрол
ХХХХ-Еднорог,Кентавър
ХХХХХ-Вампир,върколак
-Браво!-каза учителката и попита последния си въпрос-От коя класа класификация ти се струва,че би ти харесало магическо създание (изключвам XXXXX).
-За мен най-интересни магически създания са от класификация ХХХХ,защото те са много интересни,като например-диментора,еднорога,кентавъра,езеряните,сфинкс.. Харесват ми и също от класификация ХХХ,но не толкова много както другите-тестрола,например за мен е много интересно създание,хипогрифа,лепрекона и душковците.