В кабинета

Заглавие: В кабинета Пон Ное 16, 2009 4:00 pm

Тук директорката ще извиква непослушни ученици, или пък ще хвали други. И още много неща...

Заглавие: Re: В кабинета Вто Дек 01, 2009 11:56 am

С бързи стъпки влязох в кабинета. Вътре бе студено и мрачно. Защо...?
С един замах на магическата си, в камината запращя буен и щастлив огън, а с още един замах завесите се отдръпнаха от прозорците. Вече беше много по-хубаво. Веднага почувствах топлината на огъня, но сега не трябваше точно за това да мисля.
Седнах зад бюрото и започнах да преглеждам всички пергаменти, оставени на плоскостта. Формуляри за кандидастване за учители, ръководители... Всичките ми изглеждаха еднакво. Искаше ми се някой по-необикновен да дойде в това училище, но май нямаше да стане.
Подписах се на всеки един от формулярите - знак, че ги одобрявам. Важното бе да имаме учители.
Отидох до кафеза на полярната ми сова, Ринкъл. Подадох й малко храна в шепа и тя ме клъвна благодарно. След минута, когато си изяде храната, отворих кафеза и совата послушно кацна на ръката ми. Завързах формулярите на крачето й в една торбичка. Тихо й прошепнах къде трябва да отиде. Слава на Мерлин, всичките кандидати живееха наблизо. Още следобед вече трябваше да са тук.
Погалих Ринкъл нежно по главата и тя отлетя през отворения прозорец. Загледах се след нея. Как спокойно и свободно летеше, разперваше крилата си, а вятърът разрошвоше стърчащата й перушина.
Студен повей ме накара да затворя прозореца. Върнах се обратно на бюрото и продължих с работата си.

Заглавие: Re: В кабинета Вто Дек 15, 2009 11:53 am

Влязох в кабинета си бавно, исках да тътря крака, но при всичките си усилия пак ходех възможно най-грациозно.
Седнах зад бюрото и зарових лице в ръцете си. Тук вече ми бе скучно. Исках да тичам навън, да съм свободна, да имам някой като мен... А имаше някой като мен! Онзи Кристофър...
-Хей, госпожице, добре ли сте? - някакъв глас ме накара да се изправя рязко. Огледах стаята - беше празна. Какво, сега пък и гласове ли чувах? - Тук, зад вас! - напътства ме същия глас. Обърнах се, но зад мен имаше само един портрет на някой от директорите на "Хогуортс". Армандо Дипит. Но портретите нямаше как да говорят... - Да, точно това съм аз. - мъжът на картината си отваряше устата, той ме гледаше и мигаше. Божичко... - О, вие май не знаете. Ами картините в "Хогуортс" без изключение говорят и могат да се местят в чуждите портрети. - за да ми докаже това, мъжът се премести в съседния портрет, на Финиъс Блек. Този директор пък беше заспал и се скара на Армандо, че го е събудил. Аз полудявах ли?!
На вратата се почука. Армандо се върна в портрета си, а Финиъс млъкна.
-Влез! - казах ясно и вратата се отвори. Вътре влезе заместник-директорката, Анаи. - О, здравей, Анаи. Аз... точно се чудех... Защо портретите говорят и защо не знам, за Бога?! - гласът ми се повишаваше леко притеснено, а Анаи се усмихна. Тя ми обясни същото, което ми каза и Армандо Дипит. Ужас!
-Е, добре тогава... - помирих се със странните факти и добавих: - А ти защо дойде? - проф. Блек се замисли замалко, и след това ми отговори.

Заглавие: Re: В кабинета Вто Дек 15, 2009 5:52 pm

Вгледах се в рамото на Елеонор. От това, което щях да я питам не смеех да я погледна в очите. Беше нощ. Навън беше студено и мразовито, въпреки това аз досега се бях разхождала навън. При едни от предишните ми ученици ме бяха запомнили с това нещо. Както и моят ученик Том... Това беше любимият ми ученик. Той сега беше 5 курс, жалко, че не беше при мен. Майка му му беше забранила да учи Отвари и Трансфигурация. Бях се замислила и отново погледнах към Елеонор.
- Дойдох да те попитам за едно нещо. Ти си учител по ГЗМС. Мисля, че имаш голям опит и можеш да ми помогнеш. Попринцип нямам навик да споделям с хората проблемите си. Затворен човек съм, но се налага. Няма да овъртам повече, защото това е наистина важно за мен. Знаеш ли нещо повече за вампирите?

Заглавие: Re: В кабинета Сря Дек 16, 2009 12:45 pm

Веднага цялата изтръпнах, мускулите ми се напрегнаха, но опитах да изглеждам напълно вежлива.
-Да, знам някои неща, които съм чела по книги... Всъщност по ГЗМС не се изучават вампирите, а по ЗСЧИ, но все пак знам нещичко... Какво искаш да знаеш? - надявах се само да не ме попита как да познае, че някай е вампир. Всъщност нямаше как да познае мен, а и без това можех да я излъжа малко. Или повече. Тайната ни не трябваше да излиза наяве. Иначе... щеше да стане много лошо. Анаи ме попита точно това, което не исках - как да познае един вампир.
-Хм. - направих се, че се замислям. - Доколкото съм чела, те са с бледи кожи, много твърди, имат червени очи... А, и са много красиви. Съжалявам, повече не мога да ти кажа. А ти всъщност защо искаш да знаеш? - учителката се замисли за малко, чудеше се дали да ми каже. Усмихнах се леко, за да я уверя да ми каже. Най-накрая тя се реши.

» Банята до кабинета
» Кабинета на проф.Бастия Швайнщайгер