Къщата на крясъците

Страшната и порутена постройка, намираща се в края на селото. Оттам често се чуват пронизителни писъци и смразяващи дъха крясъци. Вътре наистина е страшно и пълно с духове, но има и престрашили се да влязат...

... Какво толкова? И пита какво толкова? Да си тръгна така позорно от коледното тържество. Срам и позор! Заради един пияница... в името на най - старите чорапи на Мерлин.
- Ейдън, престани вече! - казах му аз.
- Искам да ти кажа, нещо повече за него. - обясни той. - Той ще убива някакъв учител и някакъв негов ученик. Изглежда ученикът е бил любимец на този учител и са били доверявани всички тайни и планове на учителят. Той в момента е учител в Хогуортс и господарят разчита на теб!

Тичах бързо през поляните около "Хогуортс", а и нататък. Роклята ми се развяваше и се каляше, но това не ме интересуваше. Анаи беше на едно доста неприятно място, и то далече от "Хогуортс" - в Къщата на крясъците. Бях доста притеснена, защото не исках нищо да се случва на никого.
Спрях пред дървената и поизгнила врата. Ослушах се - бях на правилното място. Отвътре чувах гласа на заместник-директорката. Бутнах леко вратата и тя изскърця с ужасяващ звук. Спря се в дървената стена зад нея с глухо тупване. Всичко беше замлъкнало. Аз не душах, гласовете отвътре не се чуваха, а нито една животинка навън не помръдваше. Призрачно...
Направих една стъпка и под мен дъските изскърцаха. Уф, трябваше да ги оправят... Продължих с още една и още една стъпка по дървения коридор, миришещ на изгнило. Скоро дочух сподавен писък и вече не се и опитвах да бъда тиха. С няколко големи крачки се озовах в помещението в къщата. Беше празно. Прозорецът бе отворен, а мръсно-бялата завеса се вееше на северния вятър. Тишина. Спокойствие. Но не и за мен. Вече не долавях нищо. Нито гласът й, нито мирисът й. Наистина много лошо.
Отидох до прозореца, прескочих го гъвкаво и излязох в нощта. Затичах обратно към училището, защото не знаех какво може да стане там.

» Къщата на Хагрид